Айзък Азимов - Дете на времето

— Ама че опасен малък негодник. Тоя път за малко да ми се изплъзне.

— Гледайте да не се изплъзва — мрачно каза мис Фелоус. — Господи, каква мръсотия! Внимание! Дръжте го! Дръжте го!

Мръсна работа.

Даже и намесата на двамата мъже не бе в състояние да й помогне да удържи момчето. То не преставаше да се извива, да се гърчи, да рита, да дращи и да реве. Мис Фелоус нямаше представа дали детето се бори за живота си или защитава достойнството си, но със сигурност досега не бе имала толкова непокорен пациент. На Елиът не му беше вече до смях. Момчето бе одрало ръката му и под гъстите къдрави косми се показваше дълга кървава драскотина. Мис Фелоус се чудеше дали няма да е по-добре да го упоят, за да се справят, но щеше да прибегне към това само в краен случай.

— Направете си инжекция с антибиотик, като свършим — каза тя на Елиът. — Това одраскване не ми харесва. Никой не знае що за праисторически микроби се крият под ноктите му.

Улови се, че съвсем е забравила как по-рано настояваше да приемат детето в напълно стерилна обстановка. Сега това й изглеждаше просто глупаво. Момченцето бе тъй силно, жилаво, ожесточено, а тя бе очаквала слабо беззащитно същество.

И все пак, мислеше мис Фелоус, все пак той е беззащитен, нищо, че се съпротивлява така. Ще се наложи да го наблюдават много внимателно през следващите няколко дни, за да го предпазят от някоя бактериална инфекция, за която няма вродена резистентност.

— Елиът, извадете го за малко над ваната — разпореди тя, — Мортесън, налейте чиста вода. Господи, колко е мръсно това дете!

Къпането продължи цяла вечност.

Мис Фелоус работеше мълчаливо. Раздразнението й растеше. Настроението й рязко се променяше, превръщаше се в озлобление, в истинска ярост. Вече не мислеше колко вълнуващо е да се заеме човек с трудно предизвикателство. Сега съзнанието й бе заето преди всичко с мисълта, че бе подлъгана от Хоскинс да приеме тази невъзможна задача, чиято същност в крайна сметка не бе разбрала. Усещането й се подсилваше от непрестанната съпротива и викове на момчето, от цялата мокротия наоколо.

Той бе намекнал, че детето няма да е хубаво, но това съвсем не значеше, че ще е отблъскващо деформирано и упорито като див звяр.

Сапунът и водата едва успяваха да отстранят вонята, която се разнасяше от него.

Схватката продължаваше. Мис Фелоус изпита силно желание да тикне момчето в ръцете на доктор Хоскинс, така както беше мокро и сапунено, да се врътне и излезе, но знаеше, че не може да го направи. В крайна сметка имаше професионално достойнство. За добро или лошо вече бе приела тази работа. Просто трябваше да стисне зъби и да си признае, че Хоскинс въобще не бе я подвел. Бе я предупредил, че детето ще е трудно, необикновено, необуздано и може би доста неприятно. Точно това беше казал. Бе я попитал дали е готова да се грижи за него безусловно, независимо дали брадичката му ще е хлътнала или челото изпъкнало. И тя бе отвърнала „Да“. „Да, да и да. Готова съм, ще се справя с всичко това.“

И как щеше да я изгледа Хоскинс, ако излезе сега. В студените му изпитателни очи щеше да се чете: „Значи бях прав. Обичате да се занимавате само с малки сладки дечица, мис Фелоус?“

Тя му хвърли един поглед. Хоскинс стоеше настрана и хладнокръвно ги наблюдаваше от разстояние с някакво подобие на усмивка. Очите им се срещнаха, той се ухили, сякаш бе надникнал в съзнанието й и бе прочел яростта и чувството, че е предадена, зараждащо се в нея и това, което виждаше, го забавляваше.

В гърдите й се надигна нова вълна ярост. Непременно ще напусна, реши тя, само че не сега. Не преди да овладея положението. Ако напусна по-рано, ще бъде унизително. Първо ще цивилизовам малко това диваче. Нека после Хоскинс търси кой да се справя с него.

Схватката във ваната приключи. Тримата възрастни надделяха над малкото изплашено дете. Поне свалиха горния слой мръсотия и кожата му придоби що-годе приличен цвят. Пронизителните ужасни писъци се превърнаха в приглушен хленч.

Изглеждаше изтощен от борбата. Оглеждаше се внимателно. Очите му шареха уплашено и подозрително се местеха от човек на човек.

Трепереше. Не толкова от страх, колкото от студ след банята, предположи мис Фелоус. Макар да беше набит, беше невероятно слаб, въобще нямаше излишни тлъстини, а ръцете и краката му бяха като пищялки. Трепереше, сякаш нечистотията го бе предпазвала от студа. Мис Фелоус рязко се разпореди:

— Донесете ми нощница за детето.

Нощницата се появи незабавно. Всичко бе подръка и все пак чакаха тя да даде нареждания. Хоскинс като че нарочно стоеше настрана и я оставяше да свири първа цигулка, за да я провери.