Ръдиард Киплинг: Човекът, който някога беше крал

— Аз няма да правя държава — говореше той. — Ще създам Империя! Тези хора не са негри — те са англичани! Погледни им очите, погледни им устата, погледни им осанката! Те сядат на столове в домовете си! Това са Изгубените колена 40 40 „Изгубените колена“ — става дума за така наречените „десет колена Израилеви“, отведени в плен от асирийския цар Саргон II (722 г. пр.н.е.), които, съгласно преданието не се завърнали в Палестина. или нещо подобно и са достойни да станат англичани! Ако жреците не се уплашат, през пролетта ще направя преброяване. Трябва да има най-малко два милиона из тия планини! Селата са пълни с малки деца! Два милиона народ!… Двеста хиляди воини — и всичките англичани! Имат нужда единствено от пушки и от малко подготовка! Пичи, човече — каза той, като дъвчеше огромни кичури от брадата си — ще бъдем Императори!… Императори на света!… Брук Раджа 41 41 Брук Раджа — управител на остров Борнео. (вж.9) ще бъде сукалче пред нас! Ще преговарям на равна нога с вицекраля. Ще го помоля да ми изпрати дванайсет отбрани англичани — дванайсет човека, които познавам лично — да ми помогнат малко в управлението. Говоря за Макрей, сержант в оставка от Сагаули — какви вечери е давал в моя чест, а жена му ми беше дала един чифт панталони; говоря за Дънкън — надзирателя на затвора в Тангну… Има стотици, които мога да открия, ако бях в Индия. Но вицекралят ще се погрижи за това. През пролетта ще изпратя човек да им съобщи и ще искам благословията на Великата Ложа за онова, което съм извършил като Велик Магистър. Прибави към това и всички снайдери, които ще се бракуват като въоръжат индийската армия с „Мартини“. Ще бъдат поизхабени, но в тези планини ще свършат работа. Дванайсет англичани, сто хиляди снайдера — ще ги пренасяме през емирството на партиди /и по двайсет хиляди на година не са малко/ — и ние ще бъдем Империя! Когато всичко тръгне гладко, ще коленича пред Кралица Виктория и ще и предам короната — същата тази корона, която нося в момента — и Тя ще каже: „Изправете се, сър Даниел Дрейвът!“ О, това е велико!… Велико е, казвам ти!… Но дотогава има толкова много работа — в Башкай, в Кауак, в Шу… и къде ли не…

— Каква работа? — казах аз. — Тази есен не са идвали нови мъже за подготовка. Погледни тези гъсти черни облаци! Те водят снега…

— Не, Пичи — каза Даниел, като отпусна много тежко ръката си на рамото ми. — И не искам да кажа нищо против теб, защото няма жив човек, който би ме последвал и би ми помогнал да стана това, което съм. Ти си първокласен Главнокомандващ и народът те познава, но това е голяма страна и някак си, Пичи, не можеш да ми помагаш така, както имам нужда…

— Върви тогава при мръсните си жреци — извиках аз и веднага съжалих за тези думи, но много ме заболя като го слушах да говори толкова надуто, след като всички мъже бях обучил аз и бях изпълнявал всяка негова дума.

— Нека не се караме, Пичи — каза Даниел без злоба. — Ти също си крал и половината от това кралство е твое. Но не виждаш ли, Пичи — сега имаме нужда от хора, по-умни от нас; трима-четирима, които да назначим за помощници. Това е адски огромна държава и аз не мога винаги да вземам най-правилните решения, а и нямам време за всичко, което искам да направя… Виж — и зимата идва… И изобщо…

Той напъха в устата си половината брада и тя бе червена като златото на короната му.

— Съжалявам, Даниел — казах аз. — Направих всичко, което можах. Обучих мъжете и показах на хората как да приберат овеса; прекарах онези железа от Горбенд… Но аз знам накъде биеш! Предполагам, че кралете винаги се чувстват така потиснати…

— Има и още нещо — каза Дрейвът, крачейки нагоре-надолу. — Идва зима и тези хора няма да ни създават много грижи, а дори и да е така — нямаме друг избор… Искам съпруга!

— За бога, остави жените на мира — казах аз. — Двамата постигнахме всичко, което можем, макар че съм глупак. Помни Догувора и не се занимавай с жени!

— Догуворът важеше до момента, в който станем крале. А през тези месеци ние вече бяхме крале — отговори Дрейвът, като опитваше тежестта на короната в ръката си. — Ти също трябва да се ожениш, Пичи — за някое здраво, закръглено момиче, което да те топли през зимата. Те са по-хубави от англичанките и можем да си изберем най-доброто. Прекарай ги един-два пъти през гореща вода — и ще станат по-прекрасни от картинки.

— Не ме изкушавай — казах аз. — Няма да докосна жена, докато нещата не улегнат напълно. Върших работа за двама, а ти за трима. Нека си отдъхнем малко, да видим може ли да вземем по-добър тютюн от Афганистан и да докараме нещо за пиене. Но никакви жени!