Ръдиард Киплинг - Човекът, който някога беше крал

След това халосва камъка с приклада, наместо с чукче 35 35 Има се предвид масонското чукче, което председателят на ложата използва по време на събрания и които символизира властта на убеждението над духа и силата, която открива пътя към обединяване на човечеството. За героите на новелата масонските ритуали са лишени от всякакво нравствено съдържание, което е подчертано чрез ироничното заместване на чукчето с пушка. и казва:

— По силата на властта, придобита със собствената ми десница и с помощта на Пичи, тук — в тази Ложа-майка — обявявам себе си за Велик Магистър на цялото Свободно Зидарство в Кафиристан, наред с Пичи!

С тези думи той слага короната и аз слагам моята (изпълнявах ролята на Първи надзирател) 36 36 Длъжност в масонската ложа, която отстъпва единствено на Председателя. и двамата откриваме Ложата по най-пищен начин. Беше невероятно! Жреците встъпваха в първите две степени почти без да им се обяснява — сякаш им се връщаше споменът. След това Пичи и Дрейвът посветиха — доколкото беше необходимо — върховните жреци и вождовете от най-отдалечените села. Първият беше Били Фиш — и трябва да ти кажа, че му изкарахме душата. Нямаше нищо общо с ритуала, но свърши работа. Посветихме не повече от десетина от най-видните, защото не искахме Третата степен да става нещо обикновено. А всички се препираха да бъдат приети.

— След още шест месеца — рече Дрейвът — ще свикаме Втора Приемна Ложа 37 37 „Приемна Ложа“ — т.е. събрание, на което се извършва посвещаване на масоните в определена степен. и ще видим как работите.

След това ги разпитва за селата им и се осведомява, че се бият помежду си и че това им е омръзнало и ги изморява. А през останалото време воювали с мохамеданите.

Трябва да воювате с тях само когато влизат във вашата страна — казва им Дрейвът. — Назначете всеки десети от племето си за граничар и изпратете двеста души в тази долина да се обучават. Повече никой няма да бъде застрелян или прободен с копие, ако се справя добре, и знам, че ще оправдаете доверието ми, защото сте Бели хора — синове на Александър, а не някакви си долнопробни мохамедани! Вие сте моят народ и Бог ми е свидетел — каза той, като накрая мина на английски — или ще направя от вас един проклет прекрасен народ — или ще умра за това!

Не мога да ти обясня всичко, което направихме през следващите шест месеца, защото Дрейвът вършеше много неща, които не можех да проумея и така научи езика им, както аз и до края не можах. Моята работа беше да помагам на хората за земята и да излизам постоянно с част от армията да наглеждам другите села и да ги карам да опъват въжени мостове над проломите, които пресичаха проклетата им страна. Дрейвът беше много любезен с мен, но когато крачеше нагоре-надолу из боровата гора, дърпайки тази негова дяволски червена брада и с двете ръце, знаех, че крои планове, по които няма да приеме съвет от мен и само чаках заповеди.

Но пред хората никога не е показвал неуважение към мен. Те се страхуваха от мен и от армията, но обичаха Дан. Най-близките му приятели бяха жреците и вождовете, но всеки друг можеше да слезе от планината с оплакване и Дрейвът ще го изслуша любезно, ще събере четирима жреци и ще каже какво трябва да се направи. Когато воюваха някои малки села, обикновено свикваше Били Фиш от Бакшай, Пики Къргън от Шу и един стар вожд, когото нарекохме Кафазело 38 38 Кафазело — екзотично име, което се среща в доста английски непристойни песни и балади. — звучеше почти като истинското му име — и се съвещаваше с тях. Това беше военният му съвет, а четирима жреци от Башкай, Шу, Кауак и Мадора съставляваха неговия Таен съвет 39 39 Тайният съвет — съвещателен орган в монархията, главен юридически орган в държавното управление на Великобритания. В състава му влизат министри, видни политици, представители на духовенството и т.н. . По жребий изпратиха мен с още четиридесет човека, двайсет пушки и шейсет носача за тюркоазите в Горбенд да купя от онези „Мартини“, които се изработваха ръчно в занаятчийските работилници на емира в Кабул — от един от емирските хератски полкове, които бяха готови да продадат и последния зъб от устата си за тюркоази.

Останах в Горбенд един месец и дадох за рушвет на губернатора най-отбраните тюркоази; бутнах още толкова и на командира на полка и с помощта на двамата и на туземците взехме над сто „Мартини“ ръчна изработка, сто от хубавите кохатски мушкети, дето бият на шестстотин крачки и четиридесет комплекта от крайно лошите амуниции. Върнах се с всичко това и го разпределих между хората, които вождовете ми бяха изпратили да обучавам. Дрейвът беше твърде зает, за да се занимава с тези неща, но старата армия ми помогна и въоръжихме петстотин мъже, които можеха да обучават останалите и двеста — които знаеха как се държи пушка. Дори тези криви, ръчно изработени пушки бяха за тях истинско чудо. Дрейвът дълго говори за оръжейни фабрики и магазини, крачейки нагоре-надолу сред боровата гора, а зимата вече настъпваше.