Ръдиард Киплинг - Човекът, който някога беше крал

— Ръкува се с него — каза Дрейвът.

Аз се ръкувах и едва не подскочих, защото Били Фиш ми направи Знака 30 30 Знакът — особено ръкостискане, включващо таен масонски знак, по което членовете на братството се разпознават. . Не казах нищо, само го пробвах със Знака на Калфите 31 31 Английските масони различават три степени: ученик (app-rentice), калфа (felow), и майстор (master) и при всяка степен има различно тайно ръкостискане. . Той отвърна съвсем точно и аз опитах със Знака на Майсторите, но не получих отговор.

— От Калфите е — казах аз на Дрейвът. — Знае ли паролата?

— Знае я — отвърна Дрейвът. — И всички жреци я знаят. Това е чудо! Вождовете и жреците могат да се организират в Ложа на Калфите почти като нас и са издълбали знаците в скалите, но не познават третата степен и са дошли да ги посветим. Става дума за „Целебната истина“. През тия години успях да разбера, че афганистанците са запознати с Втората степен, но това е невероятно! Аз съм Бог и Велик Магистър на Братството и ще открия Ложа Трета степен и ще издигаме първосвещениците и старейшините на селата според заслугите им!

— Да откриваме Ложа без разрешение от никого?! Но това е против всякакви закони! — възразих аз. — А и никога не сме заемали длъжност в някоя Ложа!…

— Това е голям удар в политиката — отвърна Дрейвът. — Това означава да се управлява една страна като дяволски файтон по нанадолнище. Не можем точно сега да спрем и да чакаме пълномощия или разрешения, защото хората ще се обърнат срещу нас. Държа в ръцете си четиридесет вожда и те ще бъдат приемани и издигани според заслугите си! Разквартирувай тези хора по селата и гледай там да скалъпим някаква ложа! Храмът на Имбра ще служи за заседателна зала. Жените ще направят престилки 32 32 На заседанията си членовете на масонската ложа надяват бели кожени престилки на каменоделци. Тази на Великия Магистър (Grand master) е със златна емблема и син копринен кант. както ти им покажеш. Довечера ще дам прием в чест на вождовете, а утре вечер ще открия Ложата.

Потроших си краката да уредя всичко, но не бях толкова глупав да не си давам сметка какъв коз държим с това братство. Показаха на семействата на вождовете как да направят престилки за съответните степени; за престилката на Дрейвът синият кант и знаците бяха изработени от тюркоази върху бяла кожа, а не плат. Внесохме в храма един огромен кубичен камък 33 33 Един от главните масонски символи, отнасящ се заедно с чертожната дъска и необработения камък към триадата на така наречените „неподвижни драгоценности“. за стол на Майстора и малки камъни за Сановниците, боядисахме бели квадрати 34 34 Още един важен масонски символ. върху черните плочи на пода и направихме, каквото можахме, за да изглежда всичко както е прието.

За приема, който бе даден тая нощ на хълма, бяха запалени огромни клади и Дрейвът обяви, че двамата сме синове на Александър и Върховни Велики Магистри на Братството, които са дошли, за да направят Кафиристан страна, в която всеки да яде и пие в мир и най-вече да им се подчинява. След това вождовете ни наобиколиха да си стиснем ръцете и бяха толкова спонтанни, непринудени и мили, че имахме чувството, че се ръкуваме със стари приятели. Дадохме им имена според приликата им с нашите приятели от Индия — Били Фиш, Холи Дилуърт, Пики Къргън, който беше управител на чаршията, когато живеех в Мхау и т.н., и т.н.

Но най-големият майтап беше на другата нощ в Ложата. Един от старите жреци непрекъснато ни наблюдаваше и аз започнах да се чувствам неловко, защото трябваше да скалъпвам Ритуала, а не знаех какво им е известно на тях. Старият жрец беше чужденец, отвъд Башкай. В мига, когато Дрейвът надява престилката на Майстора, изработена от момичетата, жрецът започва да крещи и да вие и се опитва да обърне камъка, на който седи Дрейвът.

— Всичко е свършено — рекох си аз. — Така става като се забърква човек в масонството без пълномощия.

Дрейвът дори не трепна. Даже когато десетина жреци хванаха и преобърнаха стола на Великия Магистър, който всъщност бе Камъкът на Имбра. Жрецът започна да търка горната страна, за да разчисти наслоената чернилка е след малко показа на всички Знака на Майстора, издълбан в камъка — същия като върху престилката на Дрейвът. Дори жреците от храма на Имбра не знаеха че там има знак! Старчето пада по очи в краката на Дрейвът и ги целува.

— Пак късмет — вика ми Дрейвът от другия край на залата. — Казват, че това е Изчезналият Знак, чийто смисъл никой не може да обясни. Сега сме повече от спасени!