Александър Кирилов - Кървав сън

— Ако не бе толкова важна за един човек, до сега да съм ти видял сметката, пачавро! Но и твоето време ще дойде, не бой се… А преди това ще се позабавлявам до насита с теб и НИКОЙ няма сега да ти помогне! — изплю се съвсем близо до момичето.

Ксев усети как нова вълна на ужас я залива. Пиратът беше прав. Това бе краят. Нямаше кой да я намери и спаси… Не знаеха къде е… Беше съвсем сама, беззащитна и този щеше за пореден път да се възползва от нея… Главата и се замая, ала тоя път не от удар, а от безнадеждието, на което ненадайно бе станала пленница. Тогава чу друг познат глас.

— КСЕВ! — беше Ашли. По лицето и вероятно се бе изписал същия ужас, както и по това на Сийбърг. Погледът на русокоската премина по лежащата на земята и приятелка и надвесилият се над нея Рейн Старши. — КАКВО… КАКВО СТАВА?!

Обаче изглежда нямаше да получи обяснение, пък и сама вече можеше да се досети за случките, разиграли се преди малко. Уайлд не знаеше какво да прави, но определено нямаше да остави приятелката си в ръцете на този, ако ще и това да бе последното нещо, което щеше да стори. Не проумяваше само защо той беше тук… Нали Рейн Старши бе паднал зад борда? Щеше да мисли за това после, а сега трябваше да измъкне приятелката си възможно по-скоро. Но как? …

… И друг наблюдаваше тези доста интересни събития. Беше Мистичната Катерин и се взираше в същото онова огледало от песъчинки. Този път съществото и издаваше напрегнатост-не можеше да позволи на това глупаво русо момиче да провали всичко. Не можеше. Изглежда това променяше плана… до някъде. Беше време да се намесят амазонките-онази армия от добре-подготвени жени, която и бе служила вярно през всичките тези години в търсене на Медальоните. А сега бяха толкова близко. Вещицата се взря отново в своето „огледало“, очакващо…

Ашли се намери обградена от десетина въоражени жени, изникнали изневиделица от тъмата на нощта. Колкото и да премисляше всичко, момичето не откриваше какъвто и да било начин, по който да избяга заедно с Ксев от тази „армия“. Уайлд си помисли на какво и напомняха тези оскъдни дрехи, подобие на доспехи, тези жени като цяло… Думата сама изникна в съзнанието-амазонки.

© Александър Кирилов

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/22)

Последна редакция: 2006-08-05 13:44:35