Александър Кирилов - Кървав сън

Тя профуча покрай Джон. Рейчъл понечи да стане и да я последва, ала Силвър сложи ръка върху нейната и каза:

— Остави я… Нека се оправят(без MPS! )двамата с брат ми…

На капитанът му отне малко време, докато осъзнае какво всъщност се бе случило. А когато това все пак стана, той се надигна от стола(без дори да забележи, че танцьорката за малко щеше да падне на земята)и едвам пазейки равновесие последва рукососката…

Двамата останаха сами в коридора на бардака, където беше малко по-тихо. Ашли все още се опитваше да се успокои и да потуши разпалилия се гняв вътре в нея.

— Какво искаш? — студено попита Джон, когато го видя да се приближава към нея.

— Да… поговорим… — отвърна и той и залитна. Подпирайки се на стената, успя да се задържи прав. Представляваше просто жалка гледка.

— Нямаме за какво.

— Моля ти се… престани да се… държиш така… — капитанът явно изговаряше думите с огромни усилия.

— А как би трябвало да се държа? Какво въобще очакваше да направя? Да започна и аз да ти наливам ром ли? — Уайлд усети как с всяка изминала минута повишаваше глас. Благодарение единствено на „музиката“, другите все още не можеха да ги чуят.

— Добре, де… — Рейн махна нетърпеливо с ръка и се приближи към момичето. — Аз… съжалявам-опита се да я прегърне, ала тя го отблъсна отново от себе си.

— И мислиш, че ще свърши работа ли? Може би, пък аз не разбирам… Може пък наистина да е много хубаво като се наливаш с ром… — дори и пиян, Джон ясно долавяше сарказма, предназначен за тези думи. — Нищо чудно, че тази Мери те е зарязала, като е видяла какъв всъщност си! Пиеш, ругаеш пред „приятелчетата“ си и се мислиш за велик, така ли? Само да ти кажа, че и аз го мога това!

Рейн се изсмя горчиво.

— Не го можеш и добре го… знаеш… Престани с … този цирк… и да се връщаме вътре…

— О, ще се върнем вътре, но поотделно!

След тези думи Ашли се извъртя на пети и влезе обратно в самите „Червени воали“, но не отиде на масата при останалите. Насочи се директно към бара.

— Двоен ром-поръча си тя. Беше решила да „удави“ гнева си с алкохол.

— Ъъъъ, нямаме такова, миличка-обърка се „барманът“ срещу нея, имащ хубаво тяло, което не се стараеше особено да прикрие.

— Тогава ми дай цяла бутилка! — нетърпеливо му отвърна момичето и веднага я получи. Жадно отпи и след десетата глътка вече не и правеше впечатление дори парещият вкус на рома, който по принцип не понасяше. Постепенно усети как се замайва и как Светът около нея всъщност не е чак толкова лош. Ашли започна разсеяно да оглежда „заведението“, когато някой съвсем небрежно я бутна. Уайлд се извърна и дочу малко забавено думите:

— Извинявай, сладкишче, без да искам…

Беше го казал един от танцьорите. Ашли неволно му се усмихна и изглежда мъжът неправилно схвана намека(какъвто всъщност нямаше). Той я хвана през кръста и „отвличайки“ я при останалите негови „колеги“ я целуна по устните. На русокоската не и направи особено впечатление, тъй като вече бутилката с ром беше празна… Но на друг да…

— Това там Ашли ли е? — викна от изненада Ксев и посочи с ръка „развихрилата“ им се приятелка сред полу-голите мъже.

— Май… да-несигурно потвърди Рейчъл-Но аз мислех, че е с оня, капитана… Бързо! Да я приберем, преди да е извършила друга глупост!

Блейкли и другите си запробиваха път из посетителите, насъбрали се сега да гледат непредвиденото „шоу“.

В същия момент Джон влезе в бардака и погледът му веднага фиксира Ашли, танцуваща сега с тъмнокос мъж. Беше негов ред да се ядоса. На няколко крачки прекоси „Червените воали“ и разбутвайки насъбралите се около масата, където бяха Уайлд и танцьорите, хвана момичето през кръста и я свали от импровизирания „подиум“. Чуха се неодобрителни викове, но те не направиха впечатление на капитана.

— Какви ги вършиш? — явно той вече не бе толкова пиян.

— Каквито си искам! — викна Ашли и усети, че и се завива свят.

— Какво ти става?

— Остави ме… намира! Нима въобще те е грижа?!

— Ей, пачавро, не говори така на капитана, разбра ли ме? — намеси се грубият глас на Хънтър и след миг във въздуха се разнесе шамар. Рейчъл изпищя от изненада. Ашли от своя страна бе извърнала глава на една страна, по която ясно си личаха следите от удар.

— Как… си… позволяваш?! — започна да крещи тя по Джон. Беше „подарен“ още един шамар… предназначен този път за капитана от Ашли.

Без да каже нищичко повече русокоската излезе навън. За пръв път някой си бе позволил да и посяга…