Александър Кирилов - Кървав сън

— Тя ме заряза като мръсно псе… дори незнае какво губи-фъфлеше неудържимо той, а Рейчъл само извъртя поглед към тавана обеждавайки се с всяка изминала минута, че капитан не е нищо повече от едина пияна свиня.

— Силвър моляте да излезем-примоли се чернокосата.

— Нека останем още няколко минути притеснява ме състоянието му-погледна я пирата така сякаш и се извиняваше. На момичето му бе трудно да удържи на този поглед… той сякаш имаше власт над нея, а може би бе точно така.

— А тежи странни кораби-продължаваше да плещи капитана подскачайки от тема на тема-Те са вражески и ние смели мои пирати трябфа да гхи изтребим до фрак-той отновов замлъкна забивайки глава в масата.

— Аз ще ви обясня-зае се с тази задача Силвър и Мартин и Ксве се обърнаха към него. — Тези кораби не с арядкост те поначало обикалят по крайбрежието и нападат острова, но до сега не се е чувало за някои по-сериозни щети… всичките с били минимални, а повечето жертви са оцелявли… от къде разбрахте за тях впрочем? — попита пирата.

— Ами докато се разхождахме един от тях стреля по нас-мрачно му отвърна Ксев.

— Разбирам-измърмори замислено Силвър, шумен хриптящ звук се чу откъм Джон и той отново се раздвижи.

— Аз си тръгвам-каза Ксве дебнейки капитанът да не я забележи.

— Ще дойда с теб-Мартин понечи да я последва, но тя го спря-Не, искам да бъда малко на саме с мислите си-извини му се тя и излезе. Вечерта бе тъ приятан, че унесена Ксев започна да се отдалечава все повече и все повече от „червените воали“.

Не след дълго примерът и последваха още двама души-Рейчъл Силвър, двамата бяха помолили Мартин да наглежда капитана известно време докато те потърсят Ашли.

— Дали не и се е случило нещо-попита момичето притеснено.

— Не вярвам… — опита се да я успокои рейн, но Блейкли долви някаква неувереност в гласът му. Всеизвестно бе, че освем зверовете на острова имаше и множество недоброжелателни хора-престъпници от всеки слой срещащ се и в модерното общество. Рейчъл сплете пръсти с тези на Силвър.

— Страх ли те? — попита загрижено той.

— За мен не… но за нея да-очите на момичето зорко набл’даваха привидно спокойната среда. Всеки шум на предизвикан от вятъра я караше да настръхен от ужас. Представяше си приятелката, разстроена и огорчена, а и леко пияна обикаляща сама из този остров… след това в съзнанието и изплува образа на разкъсана човешка плът и парчета от дрехата на Уайлд-момичето тръсна глава и се вкопчи в ръката на Рейн. Някакъв странен шум бе привлекло вниманието и на двамата. Пирата бе извадил една от камите си и зорко се заоглежда. Тази нервност от страна на Силвър никак не се хареса на чернокоската.

— Не се притеснявай… просто-той се заслуша в ръмженето, което сякаш приближаваше-тигър-завърши той, а Рейчъл се стъписа. — Отстъпи бавно назад-посъветва я той, но тя не можеше да помръдне-Рейч… моляте отстъпи назад. — нямаше време… вцепенението от плъзналият в кръвта и ужас бе прекъснало временно функционирането на повечето мускули. Единственото което усещаше Блейкли бе-страх. От близките храсти изкочи нещо оранжево на черни ивици и се метна право към момичето. Предвидил събитият с няколко хода напред Силвър се бе метнал блъскайки момичето на земята. Голямата котка ги бе прескочила, но не и отне много време докато се опомни и се приготви да нападне отново. За това време Рейчъл си бе възвърнала съзнанието и бързо се изправи.

— Скрий се някъде-извика към нея Силвър.

— Но къде… ами ти?

— Изчезвай от тук-докато те спореха тигърът отновов нападна. — Силвър се изпречи на пътя на животното. За негов късмет голямата котка не бе първа младост, а изглежда, че и не бе хапвала нищо от доста време насам… силите и знчително бяха по-малко. Лапите и зъбите обаче си оставаха все така опасни. Пирата замахан към животното с камата и след като бе получил една „закачлива“ лапа през лицето, успя да улучи животното в хълбука. Скимтейки тигърът отстъпи, поглеждайки предизвикателно Рейн, сякаш му обещаваше, че тази битка ще бъде завършена някой друг път.

— Силвър-изписка Рейчъл и дотича до надигащият се пират. — Добре ли си? — позаинтересува се тя.

— Да мисля, че да-отвърна шаштисан Рейн.

— Ти си бил голям побойник-подметна шеговито Рейчъл четвърт час по-късно.

— Всъшност не съм… но обстоятелствата са такива, че-заоправдава се пиратът.

Рейчъл се зкаова на мястото си.

— Проблем ли има? — попита объркан Рейн-Още някой тигър?