Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

Ръцете на Лайк спряха да треперят.

— Арик, — проникновено съобщи той, — ти си вълшебник!

Гостът го поправи с лишен от каквито и да е емоции глас:

— Маг.

— Каква е разликата?

Арик отново се усмихна едва забележимо:

— Ами… в твоето състояние — никаква. След като не можеш да си направиш и една чашка кафе…

— Ами ръцете ми треперят!

— Трябва да пиеш по-малко.

— Така ли? По-малко? Ами гостите? Как, според теб, трябва да уважа гостите? На сухо? И не са обикновени гости, а големи!

— Много големи ли?

— Артур от Москва.

— Онзи, Аверченко?

— Не, Завулон.

При споменаването на името на шефа на Дневния Патрул в Москва Арик инстинктивно се стегна, сякаш се опитваше да изпълни командата „Мирно!“ седнал.

— Чакай малко… Това е било делово посещение, правилно ли съм разбрал?

— Правилно. И ти пристигна правилно, в смисъл — навреме. Предстои ни гастрол. Далеч.

— Къде?

— В Питер.

Сега устните на Арик се извиха в почти истинска усмивка.

— И само защото в Питер пристига гастролен екип с магове от мама Одеса… — измърмори той. — М-да.

— М-да — потвърди Лайк.

— И кой още?

— Аз, ти, Симонов, Шведа, Ефим, Рубльов… Може да навием и Ираклий.

— Какво, нима е толкова сериозно? — уточни Арик.

Работата беше там, че Лайк изброи имената на практически всички най-силни Тъмни в Украйна. От онези, които служеха в Патрулите.

— Ще видим. Може и да не е. Но ще се наложи да идем.

— Обади ли се вече на Симонов и Шведа?

— Още не. Кога? Нали виждаш, гуляхме…

— А Завулон къде е?

— В „Премиер Палас“. Отспива си.

Аристарх Турлянски, главата на черноморския Дневен Патрул, се замисли. През това време Лайк допуши цигарата и допи кафето си, след което почти оживя.

— Обади се на Симонов и Шведа, а? — помоли Лайк. — А аз ще ида да се измия.

— Ще се обадя — кимна Арик и извади телефона си.

Когато Лайк се върна (наистина възвърнат към живот), Турлянски с отсъстващ вид гледаше прашното огледало.

— Свърза ли се? — с учудващо бодър глас се поинтересува Лайк. Изглежда не само се беше измил и обръснал, но и се беше привел във физиологичен ред посредством проста, но хитра магия.

— Симонов потегля. А Шведа сега е между Очаков и Кинбурн. На състезание.

— О… — Лайк хвърли халата и започна да се облича. Той явно възнамеряваше да отиде във „Виктория“ — истинското кафе все пак бе по-вкусно от сътвореното с магия. А и можеше да изпие една бира: Различните смятаха за лош вкус да си правиш алкохол. — Ще се наложи да сваляме Шведа направо от яхтата.

— Толкова ли е спешно?

— Ако зависи от мен, — честно призна Лайк, — не е спешно. Но Завулон не обича протакането. А да дразниш Завулон… сам знаеш какво става.

— По-добре да не дразним Завулон — дълбокомислено се съгласи Арик. — Той какво, да не би да го наричат Артур?

— Понякога. Да тръгваме за „Виктория“.

Турлянски се надигна мълчаливо.

По пътя Лайк си купи цигари и новия брой на „Футбол“, в който моментално се зачете. Турлянски, който беше прегледал този брой още сутринта, преди излизането му в продажба, го поглеждаше иронично. Дори в навалицата в подлеза никой не буташе Лайк или Арик с рамо или да се опита да ги избута от пътя си — напротив, всички инстинктивно се отдръпваха. Хората не можеха да стоят на пътя на Различните.

Във „Виктория“ Лайк поговори с бармана Серьожа и рухна на обичайното си място. Дори не целуна момичетата. Серьожа меланхолично се зае да вари кафе.

— Добър ден — с достойнство каза Арик и също седна. Срещу Лайк.

Известно време мълча. После отбеляза:

— Хубаво е тук.

Разбира се, Турлянски не посещаваше за първи път това заведение. И, разбира се, вече беше виждал и розовите стени, и колоните, и фризовете, и фестоните 10 10 Фестон — архитектурен декоративен елемент. Бел.прев. и корнизите. Но „Виктория“ предразполагаше към съзерцание, а Арик беше съзерцателна натура.

Докато Лайк четеше списанието и пиеше кафе, се появи разрошеният Ефим, придружен от двама върколаци. Още на улицата се виждаше как той разгорещено им обяснява нещо, жестикулирайки бурно. Влизайки в кафенето той млъкна, погледна към началническата маса и кимна свойски на Арик.

— Ефим! — без да се откъсва от списанието, извика Лайк.

— Да, шефе! — мигновено отвърна Ефим.

— Намери Ираклий. Да идва веднага, дори и да е зает. Можеш да вземеш моята кола.

— Разбрах, шефе. А ако не дойде?

— Ще разпилея на прах — теб!

— Разбрах, шефе.