Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

Лайк не каза нищо на госта — просто взе чашата от ръката му, прибра я в бара и отвори вратата на лимузината. Артур бутна вратата от другата страна.

Малобройните туристи едва ли биха се впечатлили от лимузината. Но виж, делничния вид на пътниците можеше да учуди някого.

Но не учуди никого. Тъмните не обичат да привличат вниманието към себе си, без да имат основателна причина за това. Светлите — да, обичат. На тях им дай само да се обвият със сияние, ореол, да се поперчат в бели дрехи. Демек, знайте, червеи-човечета, кой ви пази от беди. И най смешното е, че човечетата вярват.

Лайк винаги беше смятал това за смешно и нелепо. Затова същото простичко заклинание, което отклоняваше любопитните погледи, прикри двамата Тъмни мага. До самото място, където някога имаше кръчма, а сега — „Светлина“, никой не ги видя. Е, после двамата се престориха, че са излезли от „Светлина“.

Мястото в долния град, където Лайк заведе госта си, беше най-обикновено кафене, без никакъв намек за комфорт. Дори нямаше сервитьорки — наложи се сами да отиват до бара, да поръчат, а после да си вземат подноса с яденето. Лайк при всички положения би предпочел нещо с класа, не по-ниска от тази на „Виктория“, но желанието на госта е закон. Още повече, на такъв гост. Московските Патрули винаги са се котирали по-високо от киевските; освен това Артур-Завулон беше по-възрастен и по-опитен. Не заради по-големите му способности — просто затова, че беше по-стар. Да се сравняват магове извън категориите беше сложна работа. А и на Артур и Лайк не им беше хрумвало да си премерят силите. Никога. Поради очевидната безполезност.

Известно време мълчаха — никой не искаше веднага да заговорят за работа, а на такива личности като тях не им отиваше да се хабят с вежливо-безсмислен разговор за времето или други дреболии. Вместо това и двамата отдадоха дължимото на перцовката 9 9 В оригинала — горилка с перцем ; украинско национално питие с подправки; в случая — лютив пипер. Бел.прев. , фирменото ястие от месни изрезки и котлетите по киевски. Храната в кафенето беше проста, без претенции, за средната класа. По цена и качество. Впрочем, и на царете много често им се иска простота.

Най-накрая Артур доволно се облегна назад и откъсна омекнал поглед от чиниите. На лицето му се отрази някакъв далечен намек за блаженство — по-скоро духовно, отколкото светско.

— Как е при вас? — попита той домакина.

— Ами тихо. Направо да излезеш в отпуск. И ще ида, ще видиш! Само че като наближи лятото, когато наистина стане горещо. В Крим. В планините.

— Сякаш не знаеш, че тази година ще стане горещо чак през юли!

— Нали това казвам — ухили се Лайк. — Като наближи лятото.

— А, да — кимна Артур. — Ти винаги си бил топлолюбив.

След като помълча десетина секунди, Артур се оплака:

— А пък на нас в последно време ни дойде нанагорно. Светлите такава вълшебница намериха, леле… Едва я разкарахме за петдесет години.

— М-да — съчувствено проточи Лайк. — Петдесет години ще минат без да ги забележиш. Когато дойде Огледалото ли?

— Отчасти. Получи се много сложна история; появата на Огледалото беше само част от нея. Между другото, що за субстрат беше това, а? Виталий Рогоза от Николаев. Познаваше ли го?

— Не — поклати глава Лайк и посегна към бутилката. — Още по едно?

— Давай — не възрази Артур.

Разговорът бавно, но сигурно се приближаваше към целта на посещението на московския гост.

Артур-Завулон не съобщи в Киев за пристигането си. Просто се появи сутринта в офиса на „Тверская“ и мълчаливо седна в BMW-то на Шагрон. А той също така мълчаливо го откара на аерогара „Внуково“. А Лайк лесно разпозна възпламенилата се вероятностна нишка и отиде да го посрещне в Бориспол.

— Сигурно Шведа ще познава този Рогоза — предположи Лайк, след като замези. — Можем да го попитаме.

— Кой е този Швед?

— От Николаев. Наш Различен. На малцина мога да поверя да ми пазят гърба… На него — мога.

Артур внимателно се вгледа в събеседника си.

— Силен ли е Патрулът в Николаев?

— Сравнително. Кажи-речи трети в Украйна. По-силен даже от този в Харков.

— А вторият къде е?

— В Одеса.

— А! Там е онзи… как беше… Тор… Тур…

— Турлянски — с готовност подсказа Лайк.

— Точно така! Резултат от хибридна кръстоска между турци и полякини.

Лайк се усмихна — не предполагаше, че шефът на Дневния Патрул на Москва е в течение на чисто украинските майтапи.

— А кой ръководи в Николаев? Този твой Швед ли?