Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

— Досадник си ти, Лайк — отбеляза Завулон, който вече се беше настанил в едно от креслата. — Дори и на това хлапе му е ясно, че коварният враг няма да се яви при теб с меч в ръка. И едва ли ще бъде сам.

През това време Лайк се отправи към бара, тъй като наблизо нямаше и помен от секретарка, което беше напълно естествено. Смесвайки коктейлите, домакинът изтика по средата изящна количка за сервиране на огънати във форма на змийски опашки крака и седна в третото кресло. Естествено, Лайк знаеше какво се нрави на Завулон и какво питие предпочита Арик Турлянски. За това дори не бяха нужни уменията на Различен. Просто Лайк достатъчно добре (и дълго) познаваше и двамата, за да запомни алкохолните им предпочитания.

— И така… — започна Завулон, след като отпи.

Арик почувства как старият маг набързо опипа магическата защита на кабинета. Тя беше изработена много старателно; Арик напълно отчетливо съзнаваше, че не му е по силите да я преодолее. Защитата беше изграждана и укрепвана с години. Не само Лайк беше способствал за създаването й. Чувстваше се древна и невероятно мощна основа. Такава не можеш да пробиеш на един пас, ако ще и да си сто пъти маг извън категориите. Дори Различните не можеха да нарушат закона за запазване на енергията.

— И така…

— Както виждаш, Артур, — прекъсна московчанина Лайк, — Арик вече е тук. Симонов (този от Виница, не го познаваш) е на път. Наредил съм да съобщят на местните. Мисля, че до вечерта всички ще се съберем. Остава само един: николаевецът Швед. Той ни е яхтсмен-маниак. И в момента пори вълните някъде между Очаково и Кинбурн. Мобилният му телефон е изключен. Опитах се да стигна до него със Сила, но или лъчът се разсейва, или Шведа е твърде зает със своите въженца и платна. Накратко, ще се наложи да го извозваме лично.

— А не можеш ли да минеш без него? — попита със съмнение Завулон.

— Не ми се иска… — Лайк се облегна в креслото. — Той не е много силен маг. Но е изпитан в не една схватка. Истински боец. Освен това е трудно да намериш град, който Шведа да не познава достатъчно добре, за да се ориентира безпогрешно в него. А това винаги е плюс. Лично аз не познавам Питер, а и не искам да го опознавам, ако трябва да съм честен. Не обичам Питер…

— Никой не го обича — изръмжа Завулон. — Трябва бързо да прихванете този ваш Швед. Утре всички трябва да сте в Москва.

— Ще го прихванем — безгрижно махна с ръка Лайк. — Арик има на разположение такъв хидрофойл 13 13 Хидрофойл — воден съд с подводни криле. Бел.авт. в пристанището… Той вече тръгна за Шведа. Между другото, не искаш ли да се повозиш, Артур?

— Искам — без да се замисли отвърна Завулон. — После. Като свърши всичко.

— Шведа вече го карат към летището — меланхолично подсказа Арик. — Полетът е след двайсет минути. След още час ще е в Бориспол.

— Значи да пращам колата? — оживи се Лайк. След секунда той се намръщи и посегна към телефона си. Няколко секунди преди да зазвъни.

— Да! — каза Лайк в слушалката. — Добре, Ефим. Сега изчезвай към Бориспол да посрещнеш Шведа; той ще долети с одеския рейс след час — час и половина. Да, във „Виктория“. Какво? — тук Лайк прихна. — Разрешавам.

И прекъсна линията.

— Ама че изроди! — оплака се той. Явно, от подчинените. — „Разрешено ли ни е на нас с Шведа да пием бира по пътя?“ Като че ли ако не им разреша, няма да пият! Сякаш Шведа не е обърнал една-две чашки с екипажа си по време на гонката!

Завулон въздъхна дълбоко:

— Да, Лайк. Тихо си живеете тук. Мирно. Безгрижно. „Виктория“, бира. Идилия.

— Градът е такъв, Артур. Той знае как да поддържа ред и тишина. Ние само се съобразяваме с него.

Завулон кимна замислено.

— Добре. Слушай. В Москва ще получите временна руска регистрация. И освен това… ще се наложи да се срещнете с представители на Инквизицията. И със Светлите. Освен това във вашата група ще има техен наблюдател.

— Ама че удоволствие — навъси се Лайк. — Без него не може ли?

— По никакъв начин. Освен това мисля, че Инквизицията ще ви наблюдава скришом. Затова ти и всичките ти приятели трябва да останете сдържани и максимално коректни. Струва ми се, че Светлите по навик се опитват да си пъхат носа във всички цепнатини и внимателно ще докладват всеки наш пропуск. И, разбира се, ще започнат тихомълком да ни пъхат прът в колелата. Затова след официалната част в Москва, до самият влак…

— Влак ли? — учуди се Лайк. — А защо не самолет?

— Пак по същата причина. Никой няма да се досети, че ще тръгнете с влак, а не със самолет. При това — с дневния влак.