Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

С това никой не смяташе да спори — никой не желаеше да пътува заедно с опитна вещица. Те и младите жени през една са кучки, а пък достатъчно дълго живяла Различна… Бр-р-р-р!!!

По пътя спазваха дежурното правило: никаква излишна магия. Защо ти е магия, ако всичко си вървеше идеално и по нормалния начин. Билети винаги има, Платон Смерека ги докара до летището, всеки си носеше малко багаж: най-обемистата чанта на Шведа беше коженият калъф с лаптопа му. Шведа го носеше винаги със себе си, дори на състезания. В „Дюти фри“ 15 15 Дюти фри (англ.) — безмитен магазин. Бел.прев. си взеха напитки — всеки според вкуса си — за да не скучаят цял час до Москва. Вестници им бяха раздадени в салона на „Боинг-737“ на „Трансаеро“. Колко ли пъти в живота на всеки патрулен имаше подобни служебни полети? Наистина, дори в съветските времена, когато шумно разпадналият се на бананови републики СНГ 16 16 СНГ — съюз на независимите държави. Бел.прев. още беше единен и неделим Съюз на Съветските Социалистически Републики, се налагаше да се пътува най-вече из Украйна. В Русия, а и на други места, рядко се пътуваше. Лайк помнеше такива случаи, Ираклий също — тогава той все още работеше в Дневния Патрул. А сега… помагаше понякога. На Арик Турлянски два пъти му се беше налагало да отлита на външни мисии. Останалите не можеха да се похвалят с богат опит в други страни — особено Ефим, който не беше успял да повоюва дори в родния си Киев.

Москва ги посрещна с шум и суета. Ето, уж и Киев не беше малък град, а не можеше да се сравни с кипящата и бързаща неизвестно накъде Москва. Както беше казал някога старинният приятел на Лайк и Артур-Завулон: „Русия е велика, а Москва — още повече!“ Независимо от явната протоколна грешка, в тази фраза имаше нещо сакрално вярно.

Киевският екип беше посрещнат: пускайки в аурата си малко Тъмнина, още в залата за посрещачи към тях се приближи мрачен субект, който в сумрака приличаше на голям човекоподобен гущер.

— Добър ден, колеги! Аз съм Шагрон, Различен, Тъмен, сътрудник на Дневния Патрул на Москва. Шефът ми нареди да ви посрещна и настаня. Колите са на паркинга.

Лайк кимна благосклонно: добре, води.

На паркинга ги чакаха черно BMW и Mitsubishi в цвят кафе с мляко.

— Вие не сте ли осем? — леко се учуди Шагрон.

— Един от нас предпочете да пътува самостоятелно — светски поясни Лайк.

Изпитият в самолета вермут го беше настроил великодушно.

Посрещачът беше напълно удовлетворен от обяснението.

— Първо ще ви регистрираме — предупреди Шагрон. — Ще минем през някой хотел в центъра.

Настаниха се по колите.

Едва когато напускаха територията на „Внуково“ Лайк се обърна към седящите отзад Ираклий и Арик:

— Забелязахте ли наблюдателите? — попита той с явен интерес.

Ираклий се подсмихна в мустаците си; Арик меланхолично кимна.

— Бдят — озъби се Шагрон, въртейки небрежно волана. Управляваше много умело. — Заради тези питерски чудотворци бял ден не виждаме. Ако плюнеш, непременно ще уцелиш Светъл. Аз самият с удоволствие бих заминал за Питер, но шефът забрани всякаква самодейност…

— Нищо, — миролюбиво го увери Лайк, — ние ще се оправим. Не ни е за първи път.

— А какво прави Киев? — поинтересува се аборигена.

— Какво да прави? Стои. Пази равновесието.

— Хубав град — каза Шагрон. — Бил съм там някога. Как е шефът ви, юрка ли ви много?

— Не — без да промени изражението си, отвърна Лайк. — Шефът ни е нормален. Може да се живее!

— Това е главното — удовлетворено кимна Шагрон.

Отзад Арик тихо изсумтя и си помисли: „А пък Светлият не би пропуснал да информира, че именно той е шефът на киевския Патрул, та московчанинът да го зауважава… Със сигурност не би пропуснал!“

Говорейки си на общи теми, стигнаха центъра; улиците на вечерната Москва бяха натъпкани до краен предел: едва ли не на всяка магистрала имаше задръствания. Но Шагрон напълно автоматично разчистваше пътя, без да спира да разказва на Лайк, че в „Петият океан“ все още предлагат прекрасни морски вълци, които всъщност са обикновени варени раци, и че югославските вина в „Белград“ са чудесни както винаги. Mitsubishi-то ги следваше в килватера им като залепено.

Регистрираха се в един от големите модерни хотели, чиято фасада беше обилно украсена с реклама на какво ли не, включително и родната бира „Оболон“. Светлите се държаха коректно и напрегнато — както винаги. Като че ли Тъмните само чакат удобен момент за да им вгорчат живота. Смешно. От целия киевски отбор само Ефим не се подсмихваше скришом — той все още не познаваше добре Светлите. Но външно всички запазваха солидно спокойствие.