Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

Ефим се обърна към върколаците и виновно разпери ръце: извинявайте, работа. Изглежда, че върколаците не бяха местни. Арик влезе за малко в сумрака и прочете регистрационните им печати: точно така, не са местни. От Полтава. Неизвестно защо, Ефим често общуваше с външните Различни. Вече решавайки да се върне от сумрака в обикновения свят, Арик изведнъж почувства нечие присъствие и улови цяло ветрило вероятностни нишки — като всеки маг, той предвиждаше и можеше доста уверено да прогнозира бъдещето. Например сега Арик ясно усещаше предстоящата среща с някой могъщ, но не враждебен, и разговор, който щеше да има съдбовно големи последици.

Пристигащият беше по-силен от Арик.

„Завулон — помисли си одесчанинът. — Няма кой друг да е.“

Бяха се срещали само веднъж, коренният жител на Одеса Турлянски и сегашният московчанин Завулон. Разбира се, онзи, който носи такова име, е много по-възрастен от Арик. За възрастта на шефа на Дневния Патрул на Москва можеше само да се гадае. А и за възрастта на Лайк също — Арик, например, не знаеше на колко години е той, макар да беше в много близки отношения с шефа на киевските Тъмни. Арик и Лайк се бяха запознали преди осемдесет години, точно когато Арик развиваше силите си след инициацията и обучението. Арик беше открит и иницииран от бял офицер, довян в революционната Одеса от бурните ветрове на класовата борба, чието име остана неизвестно. Офицерът изчезна без следа — или бе напуснал Одеса с последния емигрантски кораб, или беше нелепо загинал в бой с незнаещите пощада котовци. В онези времена дори Различните понякога загиваха нелепо, застреляни в гръб или заклани насън. Дори свръхестествените от гледна точка на обикновените хора способности не даваха стопроцентова защита.

Осъзнавайки, че не е напълно човек, Арик бързо намери в Одеса такива като него и постъпи в Дневния Патрул. Той искаше да се обучи да използва всичко онова, което живееше и кипеше в него, засега — диво и неподдаващо се на контрол. До средата на двайсети век Арик стана един от най-силните Тъмни магове в Югоизточна Европа, а за излизане от категориите му пречеше само нищожната (по мерките на Различните) възраст. Но след някои събития през четирийсет и девета година, когато елитът на Тъмните в Украйна беше на практика избит и развъплътен, Арик Турлянски се оказа един от малкото, на които оцелелите супери можеха да разчитат в неизбежния опит за възраждане. От суперите оцеляха Лайк, Ираклий, вечният неутрал от Харков на име Шиндже, по-известен с прозвището „Съдия на Мъртвите“, и първата украинска вещица, която по отдавнашна традиция се наричаше Солоха. Ираклий само понякога работеше с Дневния Патрул, затова Арик не можеше винаги да разчита на него. На Шиндже беше смешно да се разчита — Различните на такава възраст и с такава сила по правило виждат по-далеч от останалите, знаят повече от останалите и предпочитат да не правят нищо, вместо да се набъркват в неприятности. А да разчита на жена, при това — вещица, не, Лайк не беше толкова побъркан. И началникът на Тъмните в Украйна заложи на надарената младеж, един от първите сред които беше одесчанинът Турлянски.

Завулон, Москва и Русия тогава, през четирийсет и девета, дойдоха на помощ твърде късно. И онази мимолетна среща остана единствена — Арик повече никога не видя Завулон.

Лайк се надигна да посрещне Завулон и Арик моментално почувства: ще се наложи да се махнат оттук. Очевидно шефовете на Патрулите искаха да поговорят по работа, а такова нещо трябва да се върши на добре защитено място. „Виктория“, независимо от статуса си на клуб на Тъмните, не беше такова място: тук почиваха и се забавляваха, а не работеха. Значи, правилната посока беше „Банкова“ 10, в къщата с химерите. В офиса на Дневния Патрул на Киев. В кабинета на Лайк, рядко посещаван от стопанина си.

Арик, без да каже нито дума, стана. Новодошлият го погледна и едва забележимо кимна, поздравявайки го.

Маговете извън категориите обикновено нямаха нужда от думи. И нищо, че Арик Турлянски засега не се смяташе за такъв; той вече беше напълно способен да се справя и без думи.

Отвън чакаше огромната лимузина. Как Платон Смерека успяваше да маневрира в претоварения с коли Киев, знаеше само възрастният шофьор. Арик забеляза, че той почти не използваше магия при шофирането.

Пред къщата с химерите Завулон и Арик замряха за малко. Имаше нещо завладяващо в това асиметрично здание, украсено от множество скулптори. Можеше да го гледаш с часове и нямаше да ти омръзне. В очертанията на дома се четеше неприкрита болка, смъртна тъга и пълно отчаяние. Сигурно архитектът е бил много зле, когато е проектирал това здание.