Марша Кенъм - Кръв от рози

— Днешната победа на противника беше само една щастлива случайност. Нещо повече, сър, напълно незаслужена случайност. При следващия сблъсък вие със сигурност ще им го върнете.

— При следващия сблъсък? — Зачервените очи на Коуп обходиха гневно групата изнервени офицери. — Господа, вие много добре знаете, че генерал, който е принуден да докладва за подобно поражение, никога не би получил разрешение да повтори грешката си. Победата на бунтовниците в никакъв случай не беше само щастлива случайност — те я постигнаха благодарение на собствената си смелост и на страхливостта на нашите драгуни. Би трябвало да ги окачим на стълбовете по продължение на цялата граница за това бягство! Това би ни спестило усилията да ги ликвидираме със собствените си ръце.

Старши лейтенант Лоудън пребледня.

— Смятате ли, че принц Стюарт ще посмее да влезе в Англия?

— И защо не? — отвърна остро Коуп. — Ако вие бяхте лорд Джордж Мъри и бяхте постигнали такава великолепна победа, каквато той извоюва днес — какво би ви възпряло да продължите по-нататък? Наистина ли мислите, че лорд Джордж ще прояви милост и ще изчака, докато се върнат нашите опитни войски от Фландрия? Или, че принцът ще чака, докато кралят ни най-сетне разбере, че тронът му е в сериозна опасност? Ние се смятахме за непобедими и платихме висока цена за самоувереността си — и можем да платим още по-висока през следващите дни и седмици, когато стане известно, че шепа брадати селяни, въоръжени само с мечове и коси, са ни обърнали в паническо бягство. С коси срещу най-голямата военна сила в света, само си представете, господа!

Гласът на генерала се пречупи, той се отпусна и изведнъж стана стар, уморен мъж. След последен поглед към бойното поле той обърна коня си и препусна след офицерите си.

Алекс искаше да вие от болка… Мускулите на ръцете му бяха сковани, въжето, с което бяха стегнати ръцете му, се врязваше в плътта и пречеше на достъпа на кръв. В първия момент не можа да си спомни къде се намира и силно разтърси глава, за да прогони мъглата от главата си. Някъде отблизо се чуваше дрезгав смях и задъхани стонове. Шумовете отекнаха оглушително в ушите му, смесиха се с лудото биене на сърцето му и бученето в слепоочията и още преди да отвори очи с огромно усилие, той разбра какво ставаше: изнасилваха любимата му.

Той задърпа въжетата и извика името й, но Ани не беше в съзнание. От бедрата и се стичаше кръв, крехкото й тяло беше в синини и тя реагираше на бруталните тласъци само с тихо скимтене.

— Ани!

Алекс едва не полудя, докато гледаше как зверовете се забавляваха с безпомощната си жертва. Трима братя: Ангъс, Малкълм и Дугъл Кембъл. Клановете Камерън и Кембъл враждуваха от векове, но сватбата на Мойра Кембъл и Доналд Камерън трябваше да сложи край на старата вражда. Бяха поканени и братовчедите на булката и те изиграха отлично ролите си — ядоха, пиха, смяха се и танцуваха, докато младият Камерън реши за малко да остане насаме с любимата си. Тогава те последваха любовната двойка, изненадаха ги в обора, нахвърлиха се върху Алекс и го вързаха.

Насърчаван от рева на братята си, Малкълм изпъшка и се изпразни. Когато усети как тежкото му тяло рухна върху нея, Ани събра последните си сили и замахна с острия камък, който беше напипала в сеното. Улучи мъчителя си в слепоочието и разкъса бузата му. Макар и изненадан, той заби юмрук в лицето й, главата й отхвръкна настрана — и тя престана да диша.

Бесният гняв придаде на Алекс неподозирани сили. Незнайно как, той успя да се освободи от въжетата и посегна с кървящи китки към меча — прастария меч на прадядо си, който бе измъкнал от скривалището, за да го покаже на Ани. Стисна сребърната дръжка, скочи и размаха тежкото оръжие високо над главата си.

Тримата братя бяха твърде изненадани, за да реагират достатъчно бързо. Ангъс падна пръв под блестящото острие, Дугъл го последва след кратка борба, а Малкълм, макар че успя да избегне смъртоносния удар, беше тежко ранен.

Щом обезвреди противниците си, Алекс посвети цялото си внимание на Ани. Захвърли меча, падна на колене до безжизнената фигура, грабна я в прегръдката си и я залюля като бебе. Ани, голямата му любов, единствената жена, която някога беше обичал, единствената, която щеше да обича…

Ала докато внимателно приглаждаше назад кестенявите къдрици, за да открие окървавеното лице, те изведнъж станаха сребърно руси, а когато тя отвори очи, ирисите им вече не бяха зелени, а теменуженосини. В обятията му се раздвижи не Ани, а Катрин, зарови ръце в косите му и му предложи устните си. Той я целуна с безкрайна нежност и в душата му се възцари мир.