Амбър Кей - Джена

Това беше Джейсън! Той беше жив и здрав. Топлите вълни на облекчението заляха тялото на Джена, което досега сякаш бе изложено на зимния вятър. Краката й изведнъж омекнаха и тя се свлече на пода. Всичко щеше да бъде наред.

— Няма да ви позволя да влезете — дочу тя някъде отдалеч разтревожения глас на Майкълс.

Джейсън се приближи. Сякаш бе сътворен от вълшебния копнеж на сърцето й. Тя не знаеше защо е дошъл точно в този момент, но му беше безкрайно благодарна.

Той поспря за миг, но за Джена бе достатъчен, за да се наслади на гледката. Парцаливите дрехи на слуга вече ги нямаше, вместо дрипи той носеше сдържаното, но скъпо облекло на джентълмен. Втален жакет в синьо, кожени панталони с военна кройка, пъхнати във високи лъскави ботуши, бяла риза и безукорно шалче. Но най-вече лицето му привлече вниманието й.

Очите му пламтяха от гняв. Устните му бяха застрашително присвити. Ръцете му се свиха в юмруци, когато се изправи срещу Ричи.

— Какво става, дявол го взел? — прогърмя гласът му, когато видя, че Джена е припаднала на пода.

Върху прекрасното й лице се виждаха следите от удара, смачканата й пола бе вдигната нагоре. Един непознат мъж се бе навел над нея и се готвеше да я удари отново.

— Дявол да те вземе!

Обзет от невероятна ярост, Джейсън се хвърли напред. Вместо човешко същество, пред себе си виждаше едно животно, което измъчваше неговата жена. На Джейсън му причерня пред очите, мускулите му се напрегнаха и се превърнаха в разрушителни оръжия.

Той сграбчи непознатия изотзад и здраво го разтърси. После стовари десния си юмрук в лицето му, след това левия и пак десния.

Виждаше само прекрасното и загрижено лице на Джена, което бе побледняло от болка, великолепните и крака бяха разголени за похотливите желания на тази долна отрепка. Когато нападателят на Джена падна на пода, Джейсън посегна, стисна го за шията и го изправи. Разтърси го така, сякаш беше парцалена кукла.

— Джейсън — умолително изрече Джена. А после по-високо: — Джейсън!

Обзет от кръвожаден бяс, който жадуваше да бъде задоволен, Джейсън твърде късно долови гласа на Джена. Обърна замъглен от ярост поглед към любимата си.

— Джейсън — твърдо каза тя, — престани, защото ще го убиеш. Не си струва.

Спокойната й увереност веднага подейства на изопнатите му нерви. Поуспокоен, той съсредоточи вниманието си върху човека, който бе увиснал безпомощно в ръцете му. Едва сега проумя какво е направил. Лицето на непознатия се бе превърнало в кървава каша, носът му несъмнено беше счупен, очите му бяха така подути, че изглеждаха почти затворени, устата му кървеше.

Съвсем бавно Джейсън започна отново да разсъждава логично. Яростта му се поуталожи, а заедно с това взе да изпитва и известно отвращение от онова, което бе сторил. Отпусна ръце и непознатият мъж се свлече на пода. Но преди той да докосне земята, Джейсън вече знаеше, че пак ще направи същото, ако видеше това копеле отново да докосва Джена.

Задъхвайки се, той погледна надолу към скупчената плът в краката си.

— Ако те видя пак с нея, ще те пребия до смърт. Докоснеш ли я отново с пръст, ще те убия!

Прескочи тази смачкана купчина и се приближи до Джена.

Преди да се опита да укроти развилнелия се Джейсън, тя бе успяла да се изправи на крака. Подпираше се с една ръка на облегалото на канапето. Когато той се приближи, Джена падна в прегръдките му и вече й беше все едно дали Ричи знае за него или не.

Беше й толкова добре, чувстваше се толкова сигурна в ръцете на своя любим. Съмняваше се, че в негово отсъствие ще може някога да се чувства защитена. Но той не можеше да й принадлежи. Каквото и да беше сторил Ричи, тя щеше да се омъжи за него. Бе дала дума. От очите й потекоха сълзи.

Раменете й се затресоха в нежните прегръдки на Джейсън и той отново изруга мъжа, който бе сторил това. Без да каже дума, я вдигна на ръце и тръгна към вратата. Преди да излезе, се обърна и хвърли един поглед на непознатия.

Дали погледът на този проклетник не трепна, защото го беше разпознал? Джейсън поклати глава. Това бе абсурдно. Той никога не беше виждал този човек, не бе възможно да се познават. Вярно бе, че реагира само на онова, което този проклет тип бе сторил на Джена, и нищо повече.

Като обърна гръб на жалкото същество, Джейсън се заизкачва по стълбите, а разтревоженият Майкълс подтичваше по петите му.

— Извикай икономката — през рамо му нареди той.

— А тя ще се оправи ли, господине? — попита слугата, сега в гласа му се долавяха нотки на уважение.