Амбър Кей - Джена

— О, просто да не повярваш. Много си наперен с тия модни дрехи, но от мен не можеш да скриеш какъв разбойник си. А ти, Джена, как можеш да седиш така в скута му… — За миг вдигна умолителен поглед към небето. — Казах ти, че той ще ни насили, както си лежим в леглата.

Джена за последен път се опита да се изтръгне от ръцете на Джейсън, а после въздъхна и се отпусна. Нищо не можеше да направи, за да промени положението, трябваше да се примири. Хестър щеше да се държи по обичайния начин, а и Джейсън нямаше да стане по-малко упорит.

— Да, скъпа, но на теб ти беше спестено всичко това. Мен се опита да изнасили.

Хестър свирепо я изгледа.

— Колко си лекомислена. — Размаха заканително пръст. — Оставила си се на този разбойник да те прелъсти… и това е, меко казано… докато годеникът ти там, на долния етаж, не може да си стои на краката. Джена, срамувам се от теб. Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от това, че остана в Париж да се грижиш за този разбойник. И се оказах права.

Едва бе изрекла тези думи и в стаята настъпи тягостна тишина. Още преди той да се обърне към нея, Джена знаеше, че е разбрал всичко. Тя не искаше Джейсън да узнае, че мъжът, от когото я бе спасил, ще стане причина за тяхната раздяла.

Несъзнателно опря ръце на гърдите му, сякаш го умоляваше да я разбере.

— Джейсън.

Гласът му беше тих и хладен, а устните му побеляха от напрежение.

— Аз току-що пребих мъжа, за когото държиш да се омъжиш.

Тя кимна, гърлото й така се беше свило, че не можеше да продума. Зърна болката в очите му и в сърцето й сякаш се заби нож. Искаше да му каже, че е променила решението си, че ще се омъжи за него. Но не можеше. Беше дала дума.

Джейсън рязко я отблъсна от себе си и стана. Свил юмруци, отиде до прозореца. Когато отново се обърна към нея, лицето му бе разкривено от неверие, гняв и мъка.

— Значи държиш да се омъжиш за това долно животно? Заради това гадно подобие на човешко същество ти се отказваш от моята любов?

Без да откъсва поглед от него, тя кимна, а сърцето тежко биеше в гърдите й.

— Той се опита да те изнасили, Джена. Той те удари.

Риданията се надигнаха в гърлото й и тя закри лицето си с ръце.

— Божичко, знам това.

Леля Хестър ахна. А после започна да нарежда:

— Ричи те е ударил? О, боже! Какво означава това, Джена? Ако е вярно, не бива да се омъжваш за него. Дори Луиджи с неговата гордост нямаше да го позволи.

Джейсън не можеше да я понася повече, обърна се и кресна:

— Махай се!

Ококорила очи, в който се четеше удивление, но нямаше и капчица страх, Хестър погледна Джена.

— Миличка?

Джена вдигна мокрото си от сълзи лице.

— Моля те, излез, скъпа. Ние с Джейсън трябва да уредим някои неща.

Като чу думите на племенницата си, Хестър хвърли последен изпитателен поглед към Джейсън и напусна стаята.

Джена въобще не забеляза това, цялото й внимание бе съсредоточено върху Джейсън.

— Моля те, Джейсън, трябва да ме разбереш. Луиджи ме накара да дам дума и сега не мога да се отметна. Но има и нещо друго. Баща ми цял живот ме е учил да държа на думата си. Омъжих се за Луиджи, който беше достатъчно стар да ми бъде баща, защото майка ми настояваше и нямаше как да й откажа. Винаги съм държала на думата си. Сега не мога да се откажа от нея. Не мога да престана да бъда такава, каквато съм, независимо че толкова много те обичам и че ужасно ще ме боли да се откажа от райското щастие да бъде твоя жена.

В стаята се възцари безкрайна тишина. Джейсън се взираше в лицето й. Знаеше, че тя го обича, иначе нямаше да му се отдаде. Значи ужасно много държеше на дадената дума, щом я поставяше пред своето щастие. Макар че не можеше да я разбере, тя го изпълваше с възхищение. Гневът му започна да се уталожва, мускулите му се поотпуснаха.

Джена наблюдаваше любимия си. Видя как раменете му потръпват. Той щеше да й прости. Това беше всичко, на което се надяваше, и щеше да му бъде благодарна.

Джейсън направи няколко големи крачки и като застана пред нея, коленичи. Взе ръцете й в своите и ги целуна.

— Джена, не разбирам защо правиш това, но няма да те измъчвам повече с укорите си. Прекалено те обичам и не искам да те нараня.

Той посегна и леко докосна бузата й, при което отново трябваше да сдържа надигналия се гняв в душата му при вида на следите от удара на Ричи, които все повече изпъкваха върху хубавото й лице.

— Ужасно ми се иска да разбера защо настояваш да се омъжиш за него. Ако той се отнасяше към теб грижливо и с уважение, бих приел желанието ти да удържиш на думата си. — Устните му се изкривиха в жестока усмивка. — Може би това нямаше да ми хареса, но аз добре знам как изгубената чест може да съсипе човешкия живот. Но този човек е негодник.