Амбър Кей - Джена

Този неочакван и с нищо непредизвикан въпрос я накара да се стресне. Но въпреки това спокойно срещна погледа му, твърдо решена да не се поддава. Не се срамуваше от онова, което бе сторила, а и Ричи нямаше начин да разбере какво е то. Хестър вече й беше казала, че слугите са напуснали определеното място на срещата, поради което Ричи не е пътувал с тях. Той вероятно блъфираше в момента поради някакви свои неясни причини. Пък и в края на краищата това не беше негова работа.

С глас, хладен като зимен ден, тя попита:

— Откъде знаеш, че не съм била с тях… след като и теб те е нямало?

Тъмните му очи блеснаха яростно, а по лицето му избиха червени петна.

— Не е твоя работа откъде знам. Отговаряй на въпроса ми.

Джена царствено повдигна вежди, не изпитваше никакво желание да му се подчинява. Ако сега му позволеше да вземе връх, след сватбата той щеше да стане непоносим.

— Как съм пристигнала в Брюксел си е лично моя работа, Ричи, и ще те помоля да не ми се месиш.

Лицето му потъмня, а ръцете му се свиха в юмруци.

— Ти вече нямаш лични работи. Сгодена си за мен и за всичките си действия отговаряш пред мен.

Думите му отекнаха в ушите й и я накараха да пламне от гняв. Откакто се бе разделила с Джейсън, се намираше в някакво състояние на крайно нервно напрежение заради чувствата си към него. И сега, като слушаше как беснее Ричи, търпението й изведнъж свърши.

— Ти си ми годеник, а не пазач, Ричи. И по-добре не го забравяй.

Лицето му пламна още повече. Той сграбчи ръцете й над лактите и я дръпна към себе си.

— Скоро ще бъда твой господар, Джена, контесо Ди Понти. По-добре не забравяй това.

Пръстите му болезнено се впиваха в ръцете й, той така плътно я притискаше към себе си, че Джена усещаше как бързо се повдигат и спускат гърдите му. Можеше да види порите по кожата на лицето му и леко покаралата му тъмна брада, която си личеше още рано сутринта. По нищо не приличаше на Джейсън. Мисълта, че е длъжна да се омъжи за този човек, направо я накара да премалее.

— Пусни ме веднага! — каза тя, като държеше лицето си колкото може по-далеч от него и усещаше колко й е неприятен този физически контакт.

— Това ще стане, когато аз реша. — На устните му се появи пресилена усмивка. — Предполагам, че си била с друг мъж, cara mia. И предполагам също, че си му дала онова, което би трябвало да запазиш за мен.

Тя се стресна от това толкова точно предположение и се опита да се изтръгне от ръцете му. Как ли се беше досетил, че е била с друг мъж? Логично погледнато, това не беше чак толкова невероятно предположение. Сама жена никога не би издържала на това пътешествие.

Заради Джейсън не биваше да му позволява да научи нищо повече. Един британски шпионин, независимо колко храбър и прекрасен беше, нямаше да има никакъв шанс срещу един благородник, който търсеше възмездие. Следователно тя трябваше да откаже да отговаря на въпросите му и да осигури мълчанието на прислугата и на леля Хестър. Положението ставаше все по-сложно и тя не знаеше дали ще се справи. За първи път през живота си започна да разбира онези приказки за заплетените мрежи на измамата и лъжата.

— Имаш развинтено въображение и всичко може да ти хрумне.

— Уличница — изсъска той и пръстите му още по-болезнено се вкопчиха в ръцете й. — Реакциите ти те издават. Не че това има значение. Предварително знаех всичко. Няколко пъти идвах тук и все ми казваха, че си неразположена. Ха! — В очите му се появи опасен блясък. — И като си помисля само, че съм принуден да се оженя за теб, за да получа богатството, което трябваше да бъде мое. Е, сега ще взема онова, което вече си дала и на друг.

Ужасена от думите му, тя се вторачи в него и в тъмните дълбини на погледа му прочете, че не се шегува. Щеше да я насили, не се интересуваше от нищо друго освен от собствените си желания. Стомахът й се сви.

— Пусни ме…

Устните му захапаха нейните, тялото му плътно се притискаше към нея и това я накара да се извие назад. Тя се мяташе в ръцете му, но макар че беше толкова мършав, решимостта му даваше сили да я надвие. Джена започна да рита, но обутите й в пантофки крака изобщо не можеха да му причинят болка поради дебелата кожа на ботушите му.

Ричи дрезгаво се изсмя, гърлен звук, от който по гърба на Джена полазиха ледени тръпки. Тялото й се обля в студена пот. Не можеше да му позволи да направи това.

Той отдели устни от нейните.

— Може би ще си направиш труда да ми разкажеш за мъжа, с когото си прелюбодействала, вместо да заминеш с твоите хора.