Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

Защо?

Един от войниците го видя и викна нещо. Облекчен, Канг спря да си поеме дъх между два големи камъка, помаха с ръка и също извика. И тогава стана нещо странно. Войникът вдигна автомата си и започна да стреля — с къси откоси, подобни на телеграфен код.

И внезапно всичко свърши. Канг изведнъж осъзна къде се намира — на склона над Таси-ко. И си спомни: „Убиват всички!“

Куршумите започнаха да цепят камъка под него, но Канг не помръдна. Взираше се напред, без да вижда войниците, тичащи към него, втренчен в пустошта, която димеше под фаровете на камионите. Таси-ко бе изчезнало. Това го уплаши повече от куршумите. Уплаши го по начин, който никога не бе изпитвал, защото това беше страх, който нямаше нито произход, нито център. Той идваше едновременно и отвън, и отвътре. Това беше ужас — чист и първичен, и изгаряше като огън.

Стреснат, Канг се обърна и побягна — катереше се по хълма от скала до скала, от една сянка към друга. Преследвачите му напредваха все по-нависоко по студения непознат склон и светеха напосоки с фенерчетата си. Скоро стана очевидно, че нямат представа в каква посока се е запътил и дори са започнали да се чудят къде точно се намират самите те.

Канг все пак продължи, без да чувства обичайното неудобство от дървения си крак; пестеше силите си, чувстваше се като сянка в мрака на нощта. Въпреки че дробовете му горяха и не му стигаше дъх, той се катереше все по-високо и по-високо в планината. Накрая гласовете на войниците зад него заглъхнаха, не се чуваше дори и буботенето на булдозерите.

Въпреки че бе прекарал четири-пет часа в студа, ризата му бе прогизнала от пот. А чуканчето над дървената протеза се бе разкървавило. Пръстите му бяха премръзнали, лицето му бе в синини и рани. Тази част от него, която не го болеше, беше мъртва. Всичко бе съвсем просто.

Той обаче продължи да върви и намери пътека, която водеше надолу. Излезе от планината на разсъмване. Откри, че се е отзовал до Пътя на победата, и тръгна по него, без да се замисля къде ще го изведе. Истината беше, че няма къде да отиде и че очевидно умира. Последните остатъци от силите му скоро щяха да се стопят. Дали да не седне да почине и с това да се свърши? Ако имаше късмет, можеше да намери дърво, на което да се облегне… да си затвори очите… и това щеше да е всичко.

Искаше да умре точно по този начин — като стар монах, с мечти за света. Тази мисъл го ободри и той продължи по пътя, като търсеше идеалното дърво. Дървото на смъртта. Неговото дърво.

Не успя обаче да го намери. Утринта премина в следобед, въздухът се постопли, после денят премина във вечер. Настъпи и нощта, стана студено, а Канг все продължаваше да върви.

Така мина и следващият ден, а после и третият. Инстинктивно и без да мисли, Канг се влачеше към единственото място, което познаваше толкова добре, колкото и Таси-ко. Това беше демилитаризираната зона между двете Кореи. Добре охраняваната ничия земя се простираше на повече от 100 километра от Жълто до Японско море. Прокопана от тунели и осеяна с противопехотни мини, тя изглеждаше като огърлица от зеленина сред море от кал и лед — спокойна, гориста и опасна. Вратата към Вампирския Юг.

Може би там щеше да намери дървото си.

ЕКСТРЕНО

ТЕКСТ НА ШИФРОГРАМА 98 СЕУЛ 008070

ПОВЕРИТЕЛНО

ИНФО ЦРУИ–04 ДОДИ 01 ИНР–02

СТРАНИЦА 01

ОТ ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В СЕУЛ

ДО ЦРУ ЛЕНГЛИ НЕЗАБАВНО 8030

ПРИОРИТЕТ ВАШИНГТОН

КОПИЯ: АРХИВ, НАЧАЛНИК, С. АЗИЯ/РОК

ОТНОСНО:(К) БЕГЛЕЦ — КАНГ ЙОНГ-ПУ

ОТ: СЕУЛ

1. ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ Е ИЗЦЯЛО ПОВЕРИТЕЛЕН

2. КЦРУ СЪОБЩАВА, ЧЕ СИЛИТЕ НА САЩ/ЮК СА ЗАДЪРЖАЛИ ЛИЦЕТО КАНГ ЙОНГ-ПУ ОТ КНДР НА 01–29–98 В 04.00. КАНГ ТВЪРДИ, ЧЕ Е ВЛЯЗЪЛ В ДМЗ СЪЩАТА НОЩ ПРЕЗ „ТУНЕЛ ЗА ПРОНИКВАНЕ“ ПРИБЛИЗИТЕЛНО НА 27 МИЛИ ЗАПАДНО ОТ СЕХЙОННИ.

3. КАНГ Е ВОЕННОИНВАЛИД И „МЕДИЦИНСКИ СЛУЖИТЕЛ“.

ТВЪРДИ, ЧЕ БЯГСТВОТО МУ Е РЕЗУЛТАТ НА ВОЕНЕН ИНЦИДЕНТ В ТАСИ-КО.

4. КЦРУ ПРИДАВА ДОСТОВЕРНОСТ НУЛА НА ТВЪРДЕНИЯТА НА КАНГ. ИЗТОЧНИК „ВЕЛОСИПЕД“(ПХЕНЯН) НЕ ДОКЛАДВА ЗА ВОЕННА ДЕЙНОСТ В РАЙОНА.

5. КАНГ СЕ СМЯТА ЗА „НЕСТАБИЛЕН“. БЯГСТВОТО МУ ОПОРТЮНИСТИЧНО.

6. ДЕЙСТВИЯ: НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВАТ ТАКИВА (СУБЕКТЪТ ДА БЪДЕ ВЪРНАТ СЛЕД РАЗПИТ ПРЕЗ ДМЗ)

Тейлър Фич разхлаби вратовръзката си, облегна се на стола и с въздишка прочете шифрограмата за трети път. Понеже беше бивш вестникарски репортер (добре де, дори и това да беше само за прикритие, все още пишеше всякакви истории), той се намръщи при употребата на необяснените абревиатури. Колко души знаеха че КЦРУ е „Южнокорейското ЦРУ“ с официално название Агенция за планиране на националната сигурност на Южна Корея? Колко души знаят, че КНДР е официалното съкращение за Корейска народнодемократична република (значи по-простичко „комунистите“)?