Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

Един булдозер разчистваше площад „Ленин“, като натрупваше снега на купчини по краищата му. „Там трябва да е“ — помисли си Дейли.

Стигна до пощата и се изкатери по заледените стъпала, отвори вратата и влезе в топло помещение, което миришеше на мокра дървесина, пот и евтин тютюн. Червенобузести мъже и жени, облечени в торбести дрехи, се редяха пред номерирани гишета. Дейли мина от човек на човек, като питаше: „Телекс? Телекс?“ Никой обаче не го разбра. Най-сетне един мъж със скъпа кожена шапка го хвана за ръкава и му обясни на перфектен английски как да изпрати телекс.

Дейли отиде до гишето в дъното на залата и съчини едно съобщение върху гърба на плик от хотел „Ню Уърлд Астер“ в Шанхай.

Д-Р БЕНТЪН Ф. КИКЛАЙТЪР

ЕКСПЕДИЦИЯ КОПЪРВИК

РЕКС МУНДИ

КОД 333–80

ДЕНЯТ Е МРАЧЕН И БУРЕН.

ЗАСЕДНАХ В АРХАНГЕЛСК.

ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ В ХАМЕРФЕСТ НА 28-МИ.

Прочете съобщението отново. Много му се искаше да добави нещо мръснишко и обидно, заради това, че е изоставен по този начин. Макар обаче да бе в състояние да таи дълго обида, в професията си се бе научил да не скимти. Поне когато няма полза от това.

Прочете пак съобщението, намръщи се и го смачка. Първо, плащаше се на дума и таксата бе достатъчно голяма, за да употребява нещо друго освен съществителни и глаголи. Освен това Киклайтър не приличаше на човек с чувство за хумор. Не би оценил: „Денят е мрачен и бурен“. Напротив, в малкото им разговори професорът му бе направил впечатление на високомерен кучи син, боледуващ от крайната фаза на СВМ — Синдрома на Великия мъж. Какво точно бе казал?

„Честно казано, господин Дейли, не се впечатлявам много от журналисти. Периодите ви на внимание обикновено са кратки.“

След това изпръхтя, все едно оплю и Дейли, и целия журналистически свят. На Дейли тогава му трябваше доста самообладание да не си отвори устата. Иначе би отговорил, че самият той не е особено впечатлен от вирусолозите, за които се говори, че имат къси пишки. Вместо това сви рамене и стараейки се да изглежда впечатлен, изрази надежда, че докторът ще му даде възможност да се докаже.

Огледа се за друг лист, но не видя. Така че изглади плика от китайския хотел и редактира посланието си.

ЗАСЕДНАХ АРХАНГЕЛСК.

СРЕЩА ХАМЕРФЕСТ.

Така беше по-добре. Четири думи и само фамилията.

Помисли си, че може би не е зле да добави в адреса на телекса и името на Ан Адеър… но не. Въпреки че експедицията бе нейна идея (според документацията на НЗИ), тя все пак беше само асистент на Киклайтър. Великите мъже много си падат по протокола. Особено когато става въпрос за протежета.

С плика в ръка Дейли се нареди на дългата опашка пред гишето за телекси. По врата на една жена с перли пред него се стичаше струйка пот. Въздухът бе напоен с тежката миризма на влажен тютюн. Мокрият дървен под скърцаше под тежестта на ботуши. От време на време Дейли чуваше да говорят на английски, но не успяваше да установи откъде точно. Опашката се движеше с по една-две крачки и от време на време, след това напълно застиваше. Не че това имаше някакво значение. Нямаше закъде да бърза.

След като най-после изпрати телекса, отиде в бюрото на агенция „Спутник“, за да си направи резервация за полет до Хамерфест, Норвегия. Като разчиташе, че бурята ще отмине и летището на Архангелск ще има време да почисти пистите си, избра полет за след три дни. Това би му позволило да пристигне в Хамерфест преди „Рекс“.

После нямаше какво друго да направи, освен да се върне на „Черноморская“ и да работи.

В стаята си извади лаптопа, но се поколеба. Имаше нужния трансформатор, но не искаше да го използва. Не и при начина, по който работеше електрическата мрежа — от време на време лампата на тавана светваше така ярко, сякаш бе готова всеки момент да се превърне в свръхнова звезда. Не можеше да разчита на електричеството на хотела. По-добре да използва батерии. Ако се завиеше презглава и метнеше отгоре и палтото си, би могъл да работи, докато пръстите му замръзнат или батериите се скапят. Което се случи първо.

Седна зад бюрото и включи компютъра. Влезе в директория /FLU и извади бележките от интервюто, което бе взел в Шанхай преди седмица.

Лю Шин Ли — доктор на медицинските науки, Пекински университет, доктор от „Джон Хопкинс“. Шеф на инфекциозния отдел в Шанхайския институт по алергология и инфекциозни болести. Автор на „Испанската дама в Китай: исторически преглед“, „(Ийст-уест джърнъл ъв епидемиолъджи)“. 1918: 10 милиона загинали (само в Индия!).