Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

Подаде листа на Франк и с надежда извади писалка от джоба си.

Франк погледна листа. Беше съгласие за „неразпространяване на информация“.

— Без мен — каза той. — Благодаря.

Полковникът прибра споразумението в куфарчето си и въздъхна, но не много дълбоко.

— Е, нищо.

Франк вдигна рамене.

— Аз съм журналист. Плащат ми да пиша. А това е добра история.

Фич кимна.

— Да, това е страхотна история. Дума да няма. — След това се намръщи. — Не можете обаче да я публикувате.

Франк го изгледа злобно.

— Познаваме ли се?

Фич поклати глава.

— Не.

— Срещал съм обаче името ви.

Полковникът като че ли се почувства неудобно.

— Може би. Бях много активен бойскаут.

— Не мисля, че е оттам.

— Е, добре — каза Фич. — Това няма нищо общо. Аз…

Франк обърна глава към прозореца, намръщи се и каза:

— Беше в пътния лист.

— Кое?

— Името ви. — Помисли още малко и се сети. — Спомних си! Вие летяхте от Хамерфест с Ани и Глисън.

— С кого? — попита Фич.

— С Нийл Глисън.

— Не го познавам.

— Да де — отвърна му Франк и сдържа смеха си, от който гърдите щяха да го заболят. — Не мисля, че някой от нас наистина познава господин Глисън. Не мисля, че някой от нас в действителност иска да го познава. Той обаче беше ваш спътник. — Спря и се вгледа в посетителя си. — Трябваше да ви разгледам по-внимателно, но бях зает. Това наистина ли ви е униформата, или е просто костюм?

Фич се ухили.

— Аз съм от запаса.

— ЦРУ, нали?

— Нека ви покажа нещо — каза Фич, извади нещо като брошурка от куфарчето си и я подаде на Франк. — Отбелязал съм страницата.

Франк погледна корицата: „Федерален регистър“. Отвори я на отбелязаната тринадесета страница.

— Искате да прочета това?

— Просто за да имате представа — отвърна благо Фич. Под заглавие „Декларация за обявяване на извънредно положение“ бе публикувано писмо до Конгреса от Президента на Съединените щати.

Тъй като политиката и действията на правителството на Корейската народнодемократична република (КНДР) продължават да заплашват националната сигурност, външната политика и икономиката на САЩ, обявява се извънредно положение в съответствие със Закона за извънредното положение.

Франк го погледна.

— Е, и?

— Опитвам де да ви спестя някои неприятности.

— Откъде накъде?

— Преди да започнем, искам да разберете, че всички са ви много благодарни за това, което направихте. Сериозно го казвам.

— Благодаря.

— Трябва обаче да разберете също, че декларация от този вид дава на президента, а надолу по стълбичката на властта и на мен, специални правомощия.

— Като какви?

— В общи линии ни се позволява да правим това, което искаме. Когато става въпрос за неща, отнасящи се до Северна Корея, конституцията в голяма степен е суспендирана. Ако е необходимо — а ние сме тези, които определят дали това е така — можем да конфискуваме собственост, да пращаме войски в чужбина, да въведем военно положение. Цялата доктрина за хабеас корпус става невалидна, което означава, че можем да задържим всекиго, когато поискаме, колкото дълго си искаме — без да му предявяваме обвинения. — Спря и се огледа. — Харесва ли ви стаята?

— Да — каза Франк. — Бива я.

Фич се усмихна.

— Радвам се. Но това не е всичко. Ако трябва, можем да ограничим пътуванията, и ако е необходимо — да наложим цензура.

— Кои сте „вие“?

— Федералното правителство.

Франк го изгледа скептично.

— Знам какво си мислите, но можете да го прочетете. Конституцията дава възможност да се обяви извънредно положение. Искате ли да ви прочета конституцията?

— Не — каза Франк. — Няма нужда.

— Забавното е, че имаме много такива случаи. Иран, Ирак, Ангола, Либия — всичко това е „извънредно положение“. По дяволите, Рузвелт обяви извънредно положение, което продължи четиридесет и три години — не се майтапя! От трийсет и трета до седемдесет и шеста. Така че никой не обръща много внимание на това освен някои като вас… и тогава тези някои си имат проблеми. — Фич въздъхна. — Как сте?

— Добре съм.

— Във всеки случай — продължи Фич — навсякъде е същото. Във всяка страна има уговорка за тези неща. Във Франция го наричат „обсадно положение“. В Англия…

— Какво искате да кажете?

— Само едно — че ако се опитате да продадете тази история, ще си имате много неприятности. Никой няма да повярва, а дори и да ви повярват, няма да я публикуват. Гарантирам ви.

Франк го изгледа.

— Вие какво сте — редактор в „Рийдърс Дайджест“ ли?