Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

Франк пусна радиото и намери станция с новини. Но нямаше нищо за ферибота на Стейтън Айлънд, за Храма или нещо друго, което да ги интересува. Минаха през моста „Уилямсбърг“.

— Това е работа на Глисън — отбеляза Франк и посочи радиото. — На Глисън и на ФАУКС. Ако зависи от тях, ще трябва да имаш специално разрешение, за да получиш и прогнозата за времето.

На 96-та улица караваната отби и Франк я последва.

Отново обаче светофарите му изиграха номер. Караваната мина през една пресечка на жълто, но нямаше начин Франк и Ани да я последват. Поток от коли им пресичаше пътя и…

— По дяволите! — изкрещя Франк, удари с ръка по волана и се отпусна на седалката.

Когато светофарът най-сетне се смени — на Франк му се стори, че мина почти час — той подкара колата, без изобщо да има представа накъде. След една пресечка зави надясно и тръгна към Харлем.

— Защо Харлем? — попита Ани.

— Защо пък не? — отговори той. Оглеждаше се с надеждата да види караваната.

Минаха три или четири минути и Ани триумфално му подаде телефона.

— Хванах го.

— Глисън? — каза Франк в слушалката.

— Дано да си заслужава — отговори агентът на ФБР. — Защото си имаме доста работа и без теб!

— Мисля, че от ферибота е слязъл някой, който не е трябвало да слиза.

— Какво искаш да кажеш?

Франк му каза за караваната.

— След тях ли сте? — попита Глисън. — Къде се намирате?

— Загубих ги в Харлем — отвърна Франк. — Но са някъде наблизо. Или поне доскоро бяха. Във всеки случай аз съм на 122-ра и… кое е тук?… Трето Авеню.

— Ще ти пратя на помощ нюйоркската полиция.

— Това, което ме притеснява, е дали в караваната има вирус.

— Знам.

— Какво искаш да кажеш с това „знам“?

— Направихме идентификация на гласа на човека, с когото преговарям.

— Е, и?

— Не е Соланж.

— Какво?! Тогава кой е?

— Какво значение има кой е? Това е някакво фалшименто! Може да е Литъл Ричард. Или не знам кой си… На кого му пука кой е? Важното е, че не е Соланж.

— Дай ми номера си — каза Франк. — В случай, че открием караваната.

Глисън му го даде и затвори.

— Соланж е на свобода — каза Франк. — „Преговарят“ не с когото трябва.

Ани отчаяно въздъхна.

След пет минути видяха караваната. Бе паркирана до ъгъла на Медисън Авеню и 132-ра улица. Франк внимателно спря зад нея и каза на Ани да звънне на Глисън и да му каже къде са я намерили. След това слезе от колата и предпазливо тръгна към предницата на караваната.

Зад кормилото седеше жена и кърмеше бебето си. Веднага я позна. Беше същата кучка-мадона, която му размести чакрите преди две седмици и омаза волана на колата му с мръсотия, която почти го прати в отвъдното.

— Много мило! — каза той, дръпна вратата и посегна да вземе ключовете от таблото.

— Закъснял си! — отговори тя. Гледаше бебето, сякаш изобщо не се интересуваше от Франк.

— Къде отиде той?

— Да ти го начукам.

Той понечи да я измъкне от кабината, но после се отказа и просто тресна вратата и отиде при Ани.

— Полицията идва — каза тя.

Франк кимна, сграбчи дръжката на задната врата и я отвори. Видя това, което и бездруго беше очаквал — фалшива преграда, около половин метър, между кабината и каросерията. Част от преградата беше отворена — Соланж я бе оставил така след излизането си.

— Там е бил, когато са слезли от ферибота — поясни очевидното Франк.

— Кой е шофьорът? — попита Ани.

— Помниш ли онази мръсница, която твърдеше, че съм си оставил фаровете включени?

— Сериозно?

Франк кимна.

— Да. Кърми бебето си.

— Но… къде е Соланж? Какво ще прави?

— Същото, което се опита да направи и на ферибота.

— Как обаче? Как би могъл?

— Не знам — каза Франк и се огледа. Бяха в някакъв запуснат градски район. До тях имаше полуизгоряла сграда. Няколко високи здания, постройки, облицовани с червени тухли и изрисувани с графити. Жилищни блокове с апартаменти под наем, празен паркинг… а на всеки стотина метра от шахтите по улицата се издигаха струйки пара.

Пара!

— Къде се разболяха студентите? — попита Франк.

— Кои студенти?

— Когато правиха опитите за разпръскване.

— В Медисън. В университета в Уисконсин. Защо?

— Защото изобщо не успяхме да разберем методите, които използват.

— Определено някъде са използвали кораб. А също и самолет.

Франк недоверчиво поклати глава.

— В Медисън обаче — защо са се разболели само студентите?

— Не са само студентите — поправи го Ани. — И преподавателите също.