Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

Сузана бързо кимна. Сърцето й блъскаше като кълвач на сухо дърво.

Франк и Ани стояха зад полицейския кордон на „Уайтхол“ и „Пърл“ и гледаха към ферибота. Видяха как караваната се приближи и как полицаят говори с шофьора, а след това заобиколи колата и погледна вътре.

Ани стисна Франк за ръката.

— Какво има — попита той малко разсеяно.

— Прилича на тази, в която ме вкараха.

Отначало Франк не можа да схване какво има предвид, но след това се сети. Тя говореше за караваната, с която я бяха отвлекли.

— Да — каза той. — Във всеки случай поне размерите са същите.

— Нямам предвид това — настоя Ани. — Искам да кажа, че наистина е като тази, в която бях.

Той усети настойчивостта в гласа й и се обърна.

— Какво имаш предвид?

— Този югозападен мотив — и онази имаше същия.

Франк погледна към караваната, която полицаят вече бе пропуснал през кръстовището. Искаше да види лицето на шофьора, но беше от другата страна на улицата.

Ани обаче беше права за „мотива“. Отстрани на караваната беше нарисувана танцьорка на фламенко или нещо от този род. Държеше пред лицето си ветрило и по очите й личеше, че се смее. Караваната мина покрай тях и той видя, че е с нюйоркски регистрационни номера. Ако се замислиш — нещо не се връзваше с емблемата. Ако колата бе от Ню Йорк, би трябвало да има изрисувани небостъргачи. Или пък голяма ябълка — символа на града — или нещо подобно. Не и „сеньорита“ обаче. Той инстинктивно тръгна към караваната, след това затича и задърпа Ани след себе си. Колата даде ляв мигач, но не зави. Когато стигна до Бридж Стрийт, увеличи скоростта и продължи напред.

— Стой! — извика един полицай и размаха ръце.

Внезапно на Франк му просветна. Не знаеше защо, но разбра, че трябва да настигне караваната.

— Това е Испанската дама! Нарисувана е „сеньорита“, но…

— Разбрах — кратко му отвърна Ани. Опитваше се да не изостава.

Стигнаха до ъгъла и Франк се огледа за такси. Нямаше. Видя една черна лимузина, чакаща пред някакъв ресторант на Стоун Стрийт. Шофьорът й се бе подпрял на предната броня и четеше вестник. Франк мина покрай колата и като видя ключовете на таблото, каза на Ани да седне на задната седалка и да заключи вратата.

— Но…

— Направи го — каза той и тя се подчини, макар и с неохота. Вратата се хлопна.

— Ей! — възкликна изненадано шофьорът. — Ей, госпожо, какво правите? — Раздразнено се смъкна от бронята и отиде до вратата точно в момента, в който Ани я заключваше.

— Слезте! — развика се той и зачука по прозореца.

— Момент — каза Франк, заобиколи откъм шофьорската врата и я отвори. — Аз ще се оправя с нея.

Качи се, затвори вратата и завъртя ключа в стартера. Лимузината запали със силно бръмчене и шофьорът извика нещо. Колата потегли. Франк виждаше в огледалото как шофьорът тича зад колата и крещи за полиция. След това завиха зад ъгъла и той изчезна.

Всичко това отне по-малко от минута, но въпреки това въпрос на късмет беше, че видяха караваната. Може би шофьорът й се бе объркал в многобройните улички около Световния търговски център или просто колата беше бавна. След по-малко от минута я засякоха на една пресечка отпред да се движи по „Фултън“ към „Рузвелт“.

Светофарите пречеха, защото светваха червено точно когато Франк стигаше до пресечките, но това нямаше значение. Би се зарадвал да види светлини на полицейска кола, но естествено наблизо нямаше никакъв полицай.

В колата обаче имаше телефон и Франк каза на Ани да се обади на Глисън.

— Как? — попита тя. — Не знам номера.

— Просто му се обади. Звънни във вашингтонския офис на ФБР. Кажи им, че случаят е спешен. Кажи им за Соланж. Това ще привлече вниманието им. Направи същото с Федералната агенция за управление в критични ситуации и с бреговата охрана. Все някой от тях трябва да те свърже.

— Не им знам телефоните!

Франк въздъхна.

— Звънни на „Справки“.

— А те как ще ни се обадят? Нали сме в крадена кола!

Той си пое дълбоко въздух, издиша и отвърна:

— Знам, че не обичаш да говориш по телефона.

— Нямам предвид това — възрази Ани. — Как да им кажа да се свържат с нас?

— Това е ФБР — отвърна Франк. — Те си имат система за идентифициране на обажданията. Мен ако питаш, сигурно могат да установят и ДНК-то ти по телефона, ако говориш достатъчно дълго.

Тя се намръщи, след това вдигна телефона и започна да набира. Гледаше слушалката, като че ли е змия.

През това време Франк държеше под око караваната. Движението беше натоварено — броня до броня — и колите караха с не повече от четирийсет километра в час, така че той успяваше да следи караваната, която бе на стотина метра пред него.