Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

Въпреки че усещаше как наркотикът го приковава към седалката, въпреки че движението през въздуха беше като движение през вода, въпреки че оръжията бяха насочени към него, Франк скочи и се втурна към Соланж.

— Ти си психясал шибаняк!

Соланж се дръпна и го удари с всичка сила. После пак. Ударите му бяха мощни, а Франк бе беззащитен, с вързани зад гърба ръце. Удар в корема го прегъна на две. Охраната го натика обратно на стола.

Соланж се смееше с истинско удоволствие. После спря и поклати глава.

— Дадохме му достатъчно дрога, за да спре бик, а той ми се нахвърля. — Въздъхна. — Много впечатляващо.

— Защо правите това? — попита Ани. Говореше с внимателното артикулиране на човек, прекарал инсулт.

— Казах ти. Това е проблем на изчистването на боклука.

— Не! — каза Ани. — Имам предвид Испанския грип. Ръждата по пшеницата.

Соланж изглеждаше изумен.

— Защото аз съм Първият конник. Не го ли разбра досега?

— За какво говориш? — настойчиво попита Франк.

Соланж го погледна.

— За Апокалипсиса.

И продължи с тон на проповедник:

— „И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори с глас на гръмотевица: дойди и гледай! И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.“

Охраната слушаше с блеснали очи.

— Господ ме изпрати да завладявам, да завладявам и пак да завладявам съществата, които са побеснели, съществата, които рушат своя земен рай.

Франк не можа да се сдържи и викна на охраната:

— Вярвате ли на този дивотия? — След това пак се обърна към Соланж. — Ти си най-лудият шибаняк, за когото съм чувал!

След това започна да се смее. Не можеше да спре. Беше толкова уплашен, че трябваше да направи или това, или да заплаче.

Соланж се вгледа в него и за миг Франк си помисли, че ще го убие на място. Пристъпи към него, но клетъчният му телефон изпищя в джоба му. Звукът беше толкова неочакван и неуместен, че сякаш влезе направо в главата на Франк. Соланж раздразнено извади телефона и нетърпеливо каза:

— Да? Какво има? — Слуша може би цяла минута и по време на тази минута Франк почувства, че е загубил интерес към стаята, към Ани, към него.

Това, кой знае защо, го накара да се чувства странно изоставен. Накрая Соланж се намръщи, изключи телефона и тръгна към вратата, без изобщо да ги погледне. Само каза на охраната:

— Хайде.

— А какво да правим с тях?

Соланж вдигна рамене.

— Те да му мислят.

Тъй като подът беше от чакъл, им трябваше известно време да счупят вазата, която беше доста дебела. Но когато успяха, беше сравнително лесно да срежат въжетата. Бързо обаче установиха, че няма начин да се измъкнат от заключената стая.

Нямаше какво друго да направят, освен да седят прегърнати. Франк каза на Ани, че когато вратата се отвори, ще скочи върху първия, който влезе. На тяхна страна бе изненадата и може би щеше да успее да докопа оръжието на влезлия — нали тук всички ходеха въоръжени.

След това заспаха на пода един до друг.

Ани сънува Стърн и скимтеше в съня си.

Франк сънува Карлос.

Докато сънуваше, чу звук като далечен гръм и усети серия последователни разтърсвания, които накараха флуоресцентните лампи да примигнат, а вратата да се разтърси. Отначало си помисли, че това е част от съня му. Или че е започнал да халюцинира. Но и Ани го бе чула, защото се събуди и го погледна. Запитаха се дали фармацевтичната лаборатория не е избухнала.

След това шумът спря и те пак задрямаха.

Внезапно ги оглуши глас от високоговорител:

— СТОЙТЕ НАСТРАНИ ОТ ВРАТАТА.

Мъжете, които влязоха, бяха облечени в бронирани жилетки с огромни букви ФБР, изписани на гърба. Носеха каски и противогази и бяха въоръжени. Не бяха приятелски настроени, не разбираха, че Франк и Ани са жертви, а не членове на Храма, скрили се в най-потайните части на сградата.

Отне им доста време, за да уточнят нещата.

Нийл Глисън, когато най-сетне се срещнаха с него, също не изглеждаше щастлив да ги види или дори доволен, че са оцелели.

Сините му очи бяха с кървави жилки и приличаше на човек, който не е спал няколко дни.

— Предполагам, че сте получили съобщението ми — каза Франк.

— Някой ги е предупредил — каза Глисън. — Сигурно имат човек в офиса на окръжния прокурор на Лейк Плесид. Те бяха единствените, които знаеха за акцията.

— Кой се измъкна? — попита Франк.

— Соланж — каза Глисън. — С екипа си за специални задачи.