Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

Минаха обаче цели два часа преди при тях да дойде масивна, елегантно облечена жена със скъпо куфарче и суров глас.

— Аз съм Джанин Васерман — каза тя и се ръкува с тях. — Помагам на ФБР.

— Много мило от ваша страна — отвърна Франк, — но аз се надявах да видя Глисън. Искаме да си тръгваме.

— О, след малко ще можете да си тръгнете — каза тя. — Докато чакаме обаче, надявам се, че ще ми кажете за севернокорейците.

После с усмивка се настани на едно кресло, тапицирано със зелена кожа.

— Имате ли нещо против да ме осведомите? Обещавам ви, че е за добро.

Франк и Ани се спогледаха и Франк каза:

— Няма много за казване. Мислим, че те финансират Соланж.

— Така ли? Предполагам, че биха могли, но… Защо мислите така?

— Има доклад на митниците за корейски пари, идващи от Япония. Това се връзва. Искам да кажа, че севернокорейците биха…

— Така ли? — попита Васерман. — Не съм сигурна. Имате ли доклада? Бих искала да го видя.

— Не.

Тя се намръщи.

— Значи го нямате? Или…

— Нямаме го — каза Ани.

— Но сте го видели? — предположи Васерман.

Франк поклати отрицателно глава.

Жената вдигна вежди.

— Тогава? Просто не ви разбирам.

— Казаха ни за него — заяви Франк. Жената кръстоса крака и в стаята се разнесе пукот на статично електричество от чорапогащите й.

— Разбирам — каза тя. — Значи е слух.

— Така е.

— Е, добре — отбеляза Васерман. — Някои слухове се оказват верни. Предполагам, че това зависи от източника. За кого говорим?

— Мисля, че източникът е мъртъв — каза Франк. — Специализант в университета на Джорджтаун, казваше се Стърн. Соланж го е убил.

— Окей — отговори Васерман. — Засега е окей. Но… всъщност не разбирам. Защо севернокорейците ще „финансират“ Соланж? Нямат достатъчно чужда валута, за да я пръскат.

— Искате моето мнение ли? — поинтересува се Франк.

— М-м-м-м, да.

Той вдигна рамене.

— Според мен има съвпадение на интереси.

Васерман се намръщи.

— Не виждам как може да стане това. Искам да кажа, че те живеят в различни светове. Какво общо биха могли да имат?

Франк се замисли за малко, но отговори Ани:

— Питате, защото искате да знаете отговора или защото мислите, че ние знаем отговора?

— Ох! — каза Васерман. — Добър въпрос. И аз се чудя.

— Имате ли служебна карта? — попита Ани.

— Не — отвърна едрата жена с нещо като съжаление. — Страхувам се, че нямам.

Франк изпъшка.

— Вижте — каза Васерман и се наведе към тях. — Ето как може да се разберем. Ако искате да излезете оттук тази вечер, опитайте се да сътрудничите.

— „Ако искаме да излезем оттук тази вечер“? Коя по дяволите сте вие? — викна Франк. — И какво изобщо става тук? Арестувани ли сме?

Васерман обмисли отговора си и каза:

— Не. Доколкото знам, вие всъщност не сте „арестувани“. По скоро е нещо като предварителен арест.

— Предварителен арест! — възкликна Ани.

— И какво означава това? — попита Франк.

— Всъщност — каза Васерман и оправи гънките на роклята си, — става въпрос за извънредно положение. Президентът го обяви официално нощес в три часа и седемнайсет минути.

Франк се отпусна на дивана и въздъхна раздразнено.

— Затова ли ни държат тук?

— За това ще трябва да говорите с Нийл. Той е човекът, който води нещата от вътрешната страна.

— Но ние не сме направили нищо лошо — каза Ани и внезапно се просълзи.

— Сигурна съм, че е така — отвърна й Васерман. — Сигурна съм също, че Нийл ще изясни всичко. Вероятно обаче си давате сметка, че времето не ни стига, така че, ако се върнем на темата, това много би ни помогнало. Става ли?

Ани кимна.

— Говорихме за „съвпадение на интереси“ — каза Васерман и погледна Франк.

— Да — отвърна той. — Ето какво мисля: Соланж и севернокорейците биха искали — и двете страни биха искали — Америка да се разпадне.

— Така казано…

— А Соланж може да го направи. И да излезе сух от водата!

Васерман изглеждаше искрено изненадана.

— Защо?

— Защото е „куку“. Всички от Храма са „куку“. Няма значение какво се случва. Няма значение какво казват или правят — всичко е извън контекста. Няма контекст. След като кажете, че „сектата“ го е направила, премахвате политическата стойност на всичко, което се е случило.

— Защо?

— Защото сектата в основата си е сборище на самотни откачалки — отвърна Франк. — Искам да кажа, че това си мислят хората. Понеже са откачени, това, което правят, не изглежда рационално. Значи техните действия нямат някаква разумна стойност. Което е другият начин да се каже, че те не подлежат на разследване.