Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

Глисън за момент изглеждаше загрижен, но това бързо отмина.

— Добре де, но ние сме го изпреварили. През петдесетте години правихме собствени опити. Мога да ви кажа какви бяха резултатите от тях — ако искате максимално заразяване, имате три варианта. Кораб, самолет или метро.

— Значи сте покрили и трите, така ли? — попита Франк.

Агентът на ФБР кимна.

— Да, покрити са.

Франк го изгледа скептично.

— ФАУКС ни дава всички права — каза Глисън.

— Какво е ФАУКС? — попита Ани.

— Федерална агенция за управление в критични ситуации — отговори й Франк.

— Затворихме за малки самолети въздушните коридори към Ню Йорк и Вашингтон. Същото е и с реките. Няма да видите никакви моторници по Хъдзън и Ийст Ривър или пък по Потомак. Не и докато това не приключи, а може би и никога.

— А големите кораби? — попита Ани и посочи към редицата пред пристанището.

— Няма да влязат в пристанището, докато не бъдат претърсени и не сме поставили екип на борда им.

— А метрото? — попита Франк.

— Във всеки влак има наши хора.

— А ако е кола? — попита Ани. — Или камион? А ако са микрокапсулирали вируса? Той би могъл да излезе през ауспуха. И никой няма да забележи нищо.

— Господи — възкликна Франк. — Ама ти си била опасна!

— Не мисля — реши Глисън. — Не може да се получи необходимото разпространение. Не и с кола. Трябва моторница или самолет. Нещо, което обикаля из целия район. Системата на метрото върши работа.

— А водоснабдяването? — попита Франк.

Глисън поклати глава.

— Пускането на нещо във водоснабдителната мрежа е мит. Не можете да получите нужното разпръскване. Освен това ми казаха, че човек не може да се зарази, ако пие вода. Това е вирус на дихателната система.

— Не разбирам — каза Франк. — Защо мислите, че можете да се оправите с всичко това, без никой да разбере? Искам да кажа, че дори само пилотите…

— Те, разбира се, ще разберат. И други ще разберат. Може би всички. Но нищо от това няма да се появи в печата.

— Защо?

— Защото всички медии в страната получиха факс или телефонно обаждане.

— Значи вече имаме цензура?

— Не повече, отколкото по времето на операция „Пустинна буря“. Във всеки случай само това е, и то е временно. Ще можеш да си четеш резултатите от боксовите мачове.

Като видя, че Франк се намръщи, агентът на ФБР добави:

— Виж, живеем в двадесети век. Което е другият начин да се каже, че живеем в препълнен театър. Ако хората се паникьосат и започнат да тичат и да крещят: „Пожар!“…

— А ако има пожар? — попита Франк.

— Ще се справим — отговори Глисън.

— Добре — каза Франк. — Тогава — справете се. Ние за какво сме ви? Искам да кажа, че след като не мога да публикувам материала…

— Не е толкова просто — отвърна Глисън.

— И защо?

— Заради Интернет — предположи с печален глас Ани.

Глисън наклони глава и наполовина в съгласие, наполовина в поклон каза:

— Това е голям проблем.

Франк гледаше как една чайка кацна на картечницата на кърмата. После попита:

— И сега какво? Колко дълго трябва да останем тук?

— Зависи от Соланж — отвърна Глисън.

Сузана не бе свикнала да кара камиони, но караваната бе сравнително лесна. Имаше автоматични скорости и страхотна видимост. Това беше важно, защото след боксовия мач имаше проблеми с очите. Зад тъмните очила във формата на сърце, които бе сложила, дясното й око беше почти напълно затворено, а лявото беше пълно с кръв и с него виждаше размазано. Докторът каза, че всичко щяло да се оправи, но не веднага.

Стивън седеше на бебешката седалка и гукаше.

Тя беше уплашена. Не толкова от това, което трябваше да направят и това, което можеше да се случи, ако нещата тръгнеха зле, а от това, че можеха да тръгнат зле. Имаше специални инструкции от Соланж и Господ да й е на помощ, ако го прецакаше!

Бе отишла на пристанището почти час преди това, около минута след като фериботът бе заминал. Изглеждаше като лош късмет, но всъщност беше напълно съзнателно. „Който първи свари, той ще натовари“ — беше казал Соланж, сякаш това беше важно. Седя там четиридесет и пет минути и после, когато вратата се отвори, бавно качи караваната на ферибота. В огледалото за задно виждане се появи колата на Французина, с Вон и Белинда на задната седалка.

Беше много нервна, макар че не би трябвало. В много отношения нейната работа бе най-леката. Тя фактически не трябваше да прави нищо, освен ако те нямат неприятности. „Тогава ще се включиш ти, миличка. Ти си план Б.“