Стивън Кинг - Маймуната

Къщата отново потъна в тишина. Майка му се обърна в леглото, повтори изхъркването на Бил. Хол си легна обратно в леглото и дръпна завивките, сърцето му биеше бързо, той си помисли: Ще я върна обратно в килера утре. Не я искам.

На следващата сутрин той съвсем забрави да прибере маймуната, защото майка му не отиде на работа. Бюла беше мъртва. Майка им не искаше да им каже точно какво се е случило.

— Било е нещастен случай, просто един ужасен нещастен случай — това е всичко, което тя им каза. Но онзи следобед, на връщане от училище Бил купи вестник и тайно пренесе четвърта страница под ризата си до тяхната стая. Бил прочете статията на пресекулки на Хол, докато майка им приготвяше вечерята в кухнята, но Хол можеше сам да прочете заглавието:

Бюла МакКафри, деветнадесетгодишна и Сали Тремон, двадесет годишна са били застреляни от приятеля на госпожица МакКафри Ленърд Уайт, двадесет и петгодишен, след спор кой трябва да излезе, за да получи поръчка за китайска храна. Госпожица Тремон е починала в болницата Хартфорд. Бюла МакКафри е била намерена мъртва на местопроизшествието.

Сякаш Бюла бе изчезнала в някое от своите детективски списания, помисли си Хол Шелбърн и усети как по гръбнака му пропълзя студена тръпка, после мина към сърцето му. После разбра, че стрелбата е била по същото време, когато маймуната…

— Хол? — Това бе гласът на Тери, сънлив. — Ще дойдеш ли да си легнеш?

Той изплю паста за зъби в умивалника и си изплакна устата.

— Да — каза той.

Преди това той бе сложил маймуната в куфара си и го бе заключил. След два дни щяха да летят обратно за Тексас. Но преди да заминат, той беше решил да се отърве от проклетото нещо завинаги.

По какъвто и да е начин.

— Ти беше прекалено груб с Денис днес следобед — каза Тери в тъмното.

— От доста време Денис имаше нужда някой да бъде груб с него. Така мисля аз. Той се люшка насам-натам. Не искам да го видя, че започва да пада.

— От психологична гледна точка да се бие едно момче, не е много продуктивен…

— Не съм го бил, Тери, за Бога!

— …начин за налагане на родителска власт…

— О, не ми пробутвай тези глупости от груповата ви терапия — каза Хол ядосано.

— Виждам, че не искаш да обсъдим това, което се случи. — Гласът й бе студен.

— Казах му да си махне дрогата от къщата.

— Така ли? — Сега тя звучеше изплашена. — Как го прие той? Какво каза?

— Хайде, Тери! Какво би могъл да каже? Че съм уволнен като баща?

— Хол, какво ти става? Ти не се държиш обикновено така… Какво не е наред?

— Нищо — каза той и си помисли за маймуната, заключена в куфара му. Щеше ли да я чуе, ако започнеше да удря чинелите? Да, сигурно щеше да я чуе. Как удря за някой обречен, така както удряше чинелите за Бюла, Джони МакКейб, кучето на чичо Уил, Дейзи. Данг-данг-данг, ти ли си Хол? — Просто съм много напрегнат.

— Надявам се, че това е причината. Никак не ми харесваш такъв.

— Така значи, не ти харесвам? — Думите му убягнаха, преди да успее да ги спре: той дори не искаше да ги спира. — Тогава си лапни едно Валиумче и всичко пак ще ти изглежда добре.

Той чу как тя поема въздух и на пресекулки го издиша. Тогава тя пак започна да плаче. Той може би щеше да успее да я утеши, но у него нямаше много утеха. Имаше твърде много ужас. По-добре щеше да бъде, когато маймуната пак изчезнеше, завинаги. Моля те, Господи, завинаги.

Той лежа буден до късно, докато утрото започна да оцветява в сиво въздуха навън. Но мислеше, че вече знае какво да направи.

Вторият път Бил бе намерил маймуната.

Това стана около година и половина, след като Бюла МакКафри бе намерена мъртва на местопроизшествието. Беше през лятото. Хол бе завършил току-що детската градина.

Той се върна от игра и майка му извика:

— Измий си ръцете, Сеньор, кален си като прасе.

Тя беше на верандата, пиеше изстуден чай и четеше книга. Беше в отпуска, за две седмици.

Хол маркира намокряне на ръце под студената вода и остави мръсни отпечатъци на кърпата.

— Къде е Бил?

— Горе. Кажи му да почисти неговата част от стаята. Направо е кочина.

Хол, който в такива случаи изпълняваше с огромна наслада ролята на приносител на лошите новини, се, втурна по стълбите. Бил седеше на пода. Вратичката към задния килер, която толкова приличаше на вход към заешка дупка, беше открехната. Той държеше маймуната в ръце.

— Това е една бракма — каза Хол веднага.

Той беше нащрек, въпреки, че едва помнеше онази нощ, когато се върна от банята и изведнъж маймуната започна да бие чинелите си. Може би около седмица по-късно той бе сънувал кошмар за маймуната и Бюла — не можеше да си спомни точно какво — и се събуди с вик, защото му се беше сторило, че меката тежест на гърдите му е маймуната и ако отвори очи, ще види как тя му се хили. Но, разбира се, меката тежест се бе оказала неговата възглавница и в паниката си той я притискаше към себе си. Майка му дойде да го успокои с чаша вода и два детски аспирина с тебеширено-портокалов вкус — Валиума за детските тревоги в онези времена. Тя мислеше, че смъртта на Бюла е причина за кошмара. Така беше, но не по начина, по който тя си представяше.