Стивън Кинг - Плажен свят

Последва едно кухо фуууу! когато той натисна спусъка и транквилизиращата стрела излетя от цевта.

От дюната се надигна ръка и я улови.

Беше голяма кафява ръка, трепереща, направена от пясък. Тя просто се протегна и въпреки вятъра задуши внезапния блясък на стрелата. После пясъкът пак падна с тежко тупуур. Никаква ръка. Невъзможно бе човек да повярва, че някога въобще е имало ръка. Но те я бяха видели.

— Гиди-умп — каза капитанът с почти разговорен тон. Монтойя Отлични падна на колене.

— Андо-мил за-бог, голя-дой! Виж-ка-бил за бог!

Изтръпнал Шапиро осъзна, че Монтойя казва молитва на пиджин.

Горе на дюната Ранд подскачаше нагоре-надолу, размахваше юмруци към небето, викаше триумфално с тънък глас.

Ръка. Това беше РЪКА. Той е прав. Живо е, живо.

— Сил! — каза капитанът остро на Монтойя. — Не мож!

Монтойя замълча. Очите му се спряха на подскачащата фигура на Ранд, после извърна поглед. Очите му бяха пълни със суеверен ужас, почти средновековен.

— Добре — каза капитанът. — Стига толкова. Отказвам се. Тръгваме.

Той натисна две копчета на пулта си. Моторът, който трябваше да го обърне към кораба въобще не се включи, той изви и простърга. Капитанът изруга. Площадката пак потрепери.

— Капитане! — Това беше Гомез, паникьосан.

Капитанът блъсна с всички сили друго копче и протезите започнаха да се движат заднешком по стълбата.

— Води ме — каза капитанът на Шапиро. — Нямам огледало за обратно виждане, мамка му. Онова беше ръка, нали?

— Да.

— Искам да се махна оттук — каза капитанът. — Имам чувството, че ще се напикая.

Тупуур! Изведнъж една дюна се стовари върху стълбата.

Само, че не беше дюна, беше ръка.

— Мамка му, аах, мамка му — каза капитанът.

На своята дюна Ранд скачаше и пишеше.

Сега жиците в долната част от тялото на капитана започнаха да скърцат.

— Какво… Протезите блокираха. — Вдигнете ме! — ревна капитанът към двата останали андроида. — Сега! ВЕДНАГА!

Антените им се навиха около основата на протезите му и те го повдигнаха. Приличаше на учител, когото абитуриенти те вдигат на ръце. Той натискаше комуникатора.

— Гомез! Последна серия запалване! Сега! Сега!

Дюната в основата на стълбата се раздвижи. Превърна се в ръка. Голяма кафява ръка, която започна да опипва наклонената повърхност.

Пищейки, Шапиро хукна надалеч от тази ръка.

Псувайки, капитанът бе отнесен надалече от нея.

Прибраха стълбата. Ръката падна и пак се превърна в пясък. Люковете се затвориха. Двигателите изръмжаха. Нямаше време да сяда в кресло, за нищо такова нямаше време. Шапиро зае позиция като при сблъсък, и ускорението го смаза. Преди да изгуби съзнание, той сякаш усети как пясъкът протяга към кораба мускулести кафяви ръце, опитвайки се да ги задържи.

После отлетяха.

Ранд ги наблюдаваше как се отдалечават. Той бе седнал. Когато изчезнаха следите от реактивните двигатели на кораба, той извърна очи към спокойния безкрай на дюните.

После запя с прегракнал глас на пустия, плаващ пясък.

След това бавно и замислено започна да тъпче шепа след шепа пясък в устата си. Гълташе… гълташе… гълташе… Скоро стомахът му натежа и се поду като бъчва, а пясъкът започна да засипва краката му.

© 1985 Стивън Кинг

© 1994 Мария Парушева, превод от английски

Stephen King

Beachworld, 1985

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Мъглата (сборник разкази)

Издателска къща „Плеяда“, София, 1994

Художник: Петър Станимиров, 1994

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9483]

Последна редакция: 2008-11-17 08:30:00