Надя Кехлибарева - Вятъра

— Не е много приятно тъй да се броди по пътищата — измърморва Плюшеното коте. — Може да свие студ. Може и дъжд да рукне. Ами ако няма наблизо магазин за чадъри? Без магазин за чадъри… е съвсем сигурно, че ще хванеш гърлобол! Затова ми се ще на мене да попитам: кой ще избере гърлобола пред топлата къща?

— Аз зная пътя оттук до езерото! — слиза от леглото Фането. Но пропуща да се наведе и да си обуе чехлите. — Аз и другите пътища ще ги намеря. А колко са пътищата по цялата земя?

— Ууу! Фюууу! Все още не съм ги преброил — поклаща своята крилата снага Вятъра. — Все още не съм ги преброил. Но ти слушай третото нещо, което искам да ти кажа. Ето и третото нещо, Фане: обикни небесата!

— Небесата ли? — притисва длани към бузите си Фането. И стои боса на пода.

— Над облаците се изкачвам аз. Щом пожелая, и се изкачвам над облаците. И танцувам по планините на Месеца. И бърша с мека бърсалка праха от Звездите. А най-смелите от хората се втурват след мене. Със своите самолети и ракети се втурват. И се извива сребърно хоро от самолети и ракети. Скоро най-смелите от хората ще построят и по планините на Месеца градове. И по Звездите ще построят градове. Големи градове. С люлки и въртележки на всеки площад.

— С люлки и въртележки ли казваш?

— Чуеш ли ме да духам особено силно, Фане, и ти си представяй, че тръгваш към небесата.

— Защо е нужно да си представяш… невиждани работи? — измърморва Плюшеното коте. — Не е много приятно тъй да си напрягаш главата. По-умно ми се струва на мене да си взема аз една-две книги с картинки. И да разглеждам готови картинки. Страница подир страница да ги разглеждам.

— Аз ще си представям! — отвръща Фането. — И небесните градове. И ресторанта между Звездите. А там готвачът дали слага орехи в крема? Баба Калиопа ми прави крем от тиква и орехи. Много сладък.

— Ти помни думите ми! Помни думите ми! — повтаря със своя висок и малко напевен глас Вятъра. А после прехвърля кафеникавия си ботуш през прозореца.

— Но чакай, чакай! Не си отивай! — спуща се към прозореца и Фането. Тъкмо тогава прозорецът се затваря. Със скърцане се затваря прозорецът. И дори прозвънва. А зад стъклото се мярват две големи бели крила и нечия широка, богато надиплена блуза с цвета на сухи треви и пясък.

— Ууу! Фюууу! — свири Вятъра около къщата.

— Ууу! Фюууу! — свири Вятъра, тичешком обикаля къщата и кара дърветата по двора да шумолят. Неравно да шумолят.

А Фането се прибира в леглото, ляга на лявото си ухо, внимателно се ослушва с дясното и отправя очи към прозореца. Гледа в прозореца Фането и се захласна.

— Я заспивай! — казва Плюшеното коте. И се намества по-удобно на възглавницата. — Нощта идва, за да спим. А който не ги разбира тия работи, нека си духа. Ние нали успяхме пак да си затворим прозореца! Е, малко шумолене се чува и през затворения прозорец. Но аз от шумолене не се тревожа. Аз не зная някой да е настинал от шумолене. И да е хванал гърлобол.

— Ууу! Фюууу! Помни думите на Вятъра!

— Ууу! Фюууу! Помни думите на Вятъра! — дочува Фането.

— Ти мълчи… — казва тя на Плюшеното коте. И насъне се засмива на своя ветрен сън.

© Надя Кехлибарева

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Приказки от български писатели

Издателство „Български писател“, 1981 г.

c/o Jusautor Sofia

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9215]

Последна редакция: 2008-09-08 08:00:00