Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Тя се позамисли, а после строго додаде:

— Но в такъв случай вашите директори можеха да ви дадат първа награда.

— Кункел, човек би трябвало да ви гръмне с въздушната пушка — извика Хилде.

— И после да ви натъпче с градински риган и ябълки — допълни Йохан.

— Не съм заслужила такова нещо — каза задавена от сълзи старата дебела дама.

Йохан все още не се предаваше.

— Но директорите дават наградата на един човек, когото абсолютно не познават.

— Нали на господин тайния съветник!

— Обаче те не са знаели това! — извика извън себе си Хилде.

— Хубави директори — рече госпожа Кункел. — Да не знаят такова нещо! Ха!

И се удари по коляното.

— Край на дебатите! — извика тайният съветник. — Инак ще се покатеря върху корниза за завесите.

— Ето на, какъв сте — каза Кункел на Йохан. — Да тормозите така клетия господин таен съветник!

От яд Йохан глътна повече дим от пурата и се закашля. Госпожа Кункел злорадо се усмихна.

— В какво се състои втората награда? — запита Хилде.

Кашляйки, Йохан обясни:

— Десетдневен престой в грандхотел „Брукбойрен“. Отиване и връщане с влак втора класа.

— Предчувствувам ужасни неща — каза Хилде. — Ти възнамеряваш да минеш там за Шулце.

Тайният съветник потри ръце.

— Отгатна! Този път ще пътувам не като милионера Тоблер, а като някой си беден дявол на име Шулце. Най-сетне малко промяна. Най-сетне поне веднъж без обичайното лустро.

Той се въодушеви.

— Та аз вече почти забравих как изглеждат хората в действителност. Искам да строша стъкления похлупак, под който съм поставен.

— Като го чупи, човек може да се пореже — каза Йохан.

— Кога заминаваш? — запита Хилде.

— След пет дни. Утре започвам с покупките. Няколко евтини ризи. Няколко вратовръзки с готов възел. Един костюм — конфекция. И всичко е наред!

— Ако те пъхнат в дранголника като безделник, не забравяй да телеграфираш — помоли го дъщеря му.

Тайният съветник поклати отрицателно глава.

— Не се плаши, детето ми. Йохан ще пътува с мен. Той ще прекара десетте дни в същия хотел. Вярно, че ние няма да се познаваме и няма да разменим нито думица. Но той ще бъде около мен по всяко време.

Йохан седеше сломен на своя стол.

— Утре ще ви вземем мярка за няколко костюма при моя шивач. Ще изглеждате като пенсиониран велик херцог.

— Че защо? — запита Йохан.

Тайният съветник се изправи:

— Значи, предпочитате да останете тук?

— Но не — отвърна Йохан. — Щом като желаете, ще пътувам като велик херцог.

— Ще пътувате като състоятелен рентиер — отсече Тоблер. — Защо пък все на мен ще ми върви! В продължение на десет дни вие ще бъдете богат.

— И аз не знам кое би ми било по-приятно — каза дълбоко покрусен Йохан. — Значи, през цялото време не бива да ви заговарям.

— В никакъв случай. Господата от вашия кръг нямат работа с бедняк като мене. В замяна на това ще имате възможност да разговаряте с барони и с интернационални спортни величия. Вярно, ще ви трябва впрочем и скиорски екип.

— Не мога да карам ски — възрази прислужникът.

— Тогава ще се научите.

Йохан цял посърна.

— Може ли поне понякога да идвам в стаята ви и да разтребвам?

— Не.

— Положително ще идвам само когато в коридора няма никого.

— Може би — каза тайният съветник.

— Онемях — заяви Кункел.

— Наистина ли? — запита Хилде. — Сериозно?

Тоблер махна с ръка.

— Празни обещания!

— Повече от петнайсет години съм в този дом — каза Кункел. — И постоянно става по нещо. Господин тайният съветник винаги се е отличавал с прекалено много фантазия и е разполагал с прекалено много време. Но все пак никога досега не ми се е случвало такова нещо! Господин таен съветник, вие сте най-възрастното дете, което познавам. То не е моя работа. Но ме вълнува. А при това докторът ми е забранил каквото и да било вълнение. Какъв смисъл има, че всяка година ме пращате на бани заради сърцето, когато, щом се върна, и представлението почва пак отначало? Сега пулсът ми е най-малко сто и двайсет в секунда. А кръвното налягане ми се качва чак в главата. И кон не би издържал това. Да можех поне да взимам табелите. Не, таблетките. Но ми засядат на гърлото. Много са големи. А пък във вода не бива да се разтварят. Тъй поне смятам. Защото тогава не действували.

Тя изтощена замлъкна.

— Страхувам се, че се отклонихте от темата — каза Хилде.

Тайният съветник добродушно се усмихна.

— Икономки, които лаят, не хапят — каза той.