Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

В Англия — тъй пишеше във вестника — имало над двеста законно зарегистрирани жители, всеки от които разполагал най-малко с един милион фунта стерлинги. А тъй било и в други страни.

По какви причини тогава милионерите не са вече на мода? Защо хората са против това те и луксозната им обстановка да бъдат отразявани на екрана и в романите?

Кражбите с взлом и разбойническите нападения са неподходящи като тематика, защото и в действителност — освен за самите крадци — едва ли са нещо желателно.

Обаче милионерите? Нима те са забранени? Или пък са опасни?

Но като четох напоследък, че все още имало милионери, прочетох също тъй, че техният брой почнал да намалява. И може би тъкмо това указание води до отговора, който търся… Читателят положително е поглеждал понякога към небето по времето, когато слънцето залязва зад хоризонта. Няколко минути след неговия залез западните облаци внезапно започват да пламтят. Те аленеят. Блестят самотни над света, потъващ в сивота и мрак.

Облаците сияят аленорозово, но слънцето е залязло. Дали милионерите не приличат на ония облаци? Дали не са отблясъкът от време, което е залязло вече? Дали не са излезли от мода заради това?

Макар че милионерите са излезли от мода, все пак главният герой в тази книга е милионер. Вината не е моя. Ето как се стигна дотам:

Преди няколко месеца приятелят ми Роберт и аз отпътувахме за Бамберг, за да видим тамошния конник 2 2 Бамбергският конник — старинен германски паметник — Б.пр. . Бамбергският конник.

Младата специалистка по история на изкуствата Елфрида беше дала на Роберт да разбере, че ще се омъжи само за човек, който е виждал Бамбергския конник.

Дадох във връзка с това един отличен съвет на моя приятел. Ако беше го взел присърце, щяхме да се отървем по-евтино. Но той се възпротиви. Човек не бивало да бие жена си преди сватбата. Остаряло схващане, както ще признае всеки. Но той държеше на него. Пък и в края на краищата годеницата беше негова, не моя.

И така, отпътувахме за Бамберг.

(На това място бих искал предварително да уведомя читателя, че през време на нашето отсъствие специалистката по история на изкуствата Елфриде се сгоди за един зъболекар. Впрочем той също не беше виждал Бамбергския конник. В замяна й ударил една хубава плесница. Това нещо, струва ми се, го наричат духовна компенсация. И после Елфриде се обесила на врата му. Такива са жените. Но тогава ние все още не знаехме това.)

В нашето купе седеше възстар човек. С камъни в жлъчката. Не че му личеше отвън. Но ни го разправи. Той изобщо приказваше твърде много. И преди да стане след Лайпциг, за да иде да пие чаша кафе във вагон-ресторанта, ни разказа с всички подробности онази истинска история, която ще представлява съдържанието на настоящата книга и чийто главен герой — щем не щем — е милионер.

Когато възстаричкият господин напусна купето, Роберт каза:

— Впрочем отличен материал.

— Ще напиша по него роман — отвърнах аз.

— Лъжеш се — рече спокойно той. — Романът ще напиша аз.

Измерихме се строго с погледи. Сетне аз властно казах:

— По материала аз ще напиша роман, а ти — драма. Материалът е подходящ и за двете цели. Освен това по обем пиесата е два пъти по-малка, от един роман. Сам виждаш, че ти мисля доброто.

Не. Да съм бъдел тъй добър да напиша пиесата аз.

Не. Аз не съм разбирал нищо от пиеси.

Това било вярно, но не представлявало никаква пречка.

Замълчахме. Сетне приятелят ми Роберт каза:

— Ще хвърлим монета. Аз залагам на „тура“.

И хвърли монетата. Тя падна на пейката.

— Ура! — извиках аз. — „Ези“!

— Само че бяхме забравили да се споразумеем предварително кое какво щеше да означава.

— Да повторим опита — предложих аз. — Който спечели, ще напише романа.

— Този път аз избирам „ези“ — каза Роберт. (И той като всички си има своите недостатъци.)

Подхвърлих монетата. Тя падна на пода.

— Ура! — извиках аз. — „Тура“!

Дълбоко опечален, Роберт втренчи поглед навън през прозореца.

— Трябва да напиша пиеса — промълви той.

Почти ми стана мъчно за него.

Тъкмо тогава възстаричкият господин с камъните в жлъчката се върна в купето.

— Един въпрос, господине — рекох аз. — Възнамерявате ли да пресъздавате в художествена форма историята за милионера? Какъв сте по професия?

Той отговори, че търгувал с птици. И нямал намерение да пише книги, нито пиеси. А възможно било изобщо да не го бивало за това.