Ерих Кестнер - Ученикът на магьосника

Тръгнаха нагоре покрай кметството и стигнаха до една улица, по която, надувайки клаксони, леки коли и автобуси си пробиваха път.

Нямаше никакво съмнение: въпреки че бяха на хиляда и шестстотин метра височина, те се намираха в град!

Хотели-дворци с неизброими прозорци се опираха в белите склонове на планината. От двете страни на улицата се издигаха големи магазини и чужди консулства. Пъстри плакати оповестяваха вечерните прожекции на американски филми. По витрините човек можеше да види парижко вечерно облекло и фракове, ушити по последна мода.

Към двамата спътници се зададе кавалкада от десетина шейни. Плющяха камшици, весело пееха звънчета, пръхтяха коне.

Баронът се закова на място и погледна след тях.

— Толкова красиви жени! — каза той въодушевено. — Каква отлична идея, да дойдем тук!

Посред развеселеното множество от прибиращи се спортисти се бяха изправили трима негри. Те бяха наобиколили един местен жител, навлякъл кожа от бяла мечка, показваха белите си зъби и искаха мечкарят да ги фотографира. Бялата мечка говореше немски, английски и френски.

Минцлаф вдъхваше хладния въздух с такова блаженство, че звуците, които издаваше, приличаха повече на въздишки. Високо над планинските долини и над града, който бавно се обвиваше в мрак, искряха облени от слънцето ледени върхове. Беше като в приказка.

— Ей, мечтателю! — каза Ламот добродушно. — Отсреща забелязвам бюрото на Туристическия съюз. Ако не се лъжа, ще пожелаете да им се обадите.

Прекосиха улицата.

— Ще ви чакам пред входа — каза баронът.

Но вместо да влезе в сградата, Минцлаф остана като прикован на мястото си и изстинал се взираше в един плакат, залепен върху стената на сградата. На плаката беше написано следното:

Минцлаф разтърка очи и се приближи още една крачка. Прочете повторно плаката, предизвикал удивлението му. После промълви само:

— Да пукна, ако разбирам нещо!

Баронът поведе слисания си спътник нагоре по стъпалата към кафенето на курортното казино, вмъкна го през вратата, помогна му да си свали палтото и го настаня в едно кресло.

След като поръча две „Хенеси“, той каза:

— Така, а сега облекчете поразената си от гръм душа!

— Плакатът! — промълви другият.

— Точно така, плакатът!

Минцлаф се съвзе за миг и преди да продължи, пое дълбоко въздух.

— Тук знаят, че пристигам едва след четиринадесет дни!

И как могат при това положение да обявяват лекцията ми за сряда? — Той недоверчиво погледна барона в очите.

Баронът поклати развеселено глава.

— Не, не! С плаката имам толкова общо, колкото и с телеграмата!

Тръпки побиха Минцлаф.

— Давос се оказа възел от загадки! А може би от недоглеждаме да съм съобщил погрешна дата в туристическото бюро?

— Не ми се вярва — каза баронът.

Келнерката донесе коняка.

След като пиха, Минцлаф попита:

— В състояние ли сте да осветлите поне малко съвсем неясното ми положение? Навярно знаете поне отчасти как стоят нещата?

Ламот решително възрази:

— Въпреки че в действителност са ми известни някои неща, няма да ви кажа нито дума предварително.

— Но защо?

— Не е във ваш стил да надничате в чужди карти, дори ако в тях ще прочетете съдбата си. Бъдете малко по-принципен, млади човече!

— Съгласен съм, господин бароне. След като така тактично ме изоставяте, ще трябва сам да се опитам да скицирам полесражението. Въз основа на една телеграма без подател аз пристигам в Давос цели две седмици преди определения срок, без да съм се обадил на никого. Тук виждам един плакат, от който установявам, че лекцията ми ще се състои само след три дни и че аз, който в сряда, така да се каже, още няма да съм пристигнал, възнамерявам да говоря върху тема, която никога не ми е минавала през ум.

Внезапно той се изправи.

— Хайде, вървете! — каза баронът. — Така ще е най-добре. Аз ще ви чакам тук.

Без палто и шапка Минцлаф напусна кафенето.

Баронът си поръча още един „Хенеси“ и спокойно се огледа.