Ерих Кестнер - Ученикът на магьосника

В центъра на голямото помещение няколко възрастни холандци и англичани играеха билярд. Застанали край масата във вечерни облекла, те бяха свалили саката на смокингите си и ги бяха окачили на закачалката. Останали по жилетки, сериозни и мълчаливи, те почистваха билярдните щеки, пречкаха се на пътя на келнерите или приведени по забележителен начин, се прицелваха съсредоточено, подобно на бракониери, и нанасяха ударите си върху покритата със зелено сукно маса. Топките от слонова кост потракваха, играчите се заслушваха понякога в този звук, а понякога не. Този, който свършваше, безмълвно и смирено отстъпваше мястото си на противника, отбелязваше спечелените точки и се приготвяше да чака отново реда си.

— Ето ме и мене — каза Минцлаф и седна на мястото си.

Ламот го погледна изпитателно.

— Ако се не лъжа, лицето ви изразява още по-голяма обърканост, отколкото преди.

— Присмивате ли ми се?

— Не.

Минцлаф се засмя злобно.

— Директорът на Туристическия съюз не бе в бюрото си. Запитах един от служителите откога професор Минцлаф е в Давос.

— И какво ви отговориха?

— Мога ли преди това да ви задам един въпрос?

— Моля.

— Напълно ли сте сигурен, че ние с вас пристигнахме тук едва преди един час?

— Мога да ви се закълна в това — каза баронът.

— Въпреки всичко ние двамата дълбоко се заблуждаваме. Не е вярно, че току-що съм пристигнал в Давос. Тук съм повече от една седмица! — Минцлаф сбърчи чело. — Най-любезно и подробно ме осведомиха. Така например се оказа, че аз живея в грандхотел „Белведере“. Имам на разположение стая с баня и балкон с южно изложение.

— Но това е чудесно!

— През деня правя излети с шейна до романтично отдалечени местности, там закусвам на сняг и слънце и при желание се фотографирам. Щом поискам да бъда сам, за да размишлявам на спокойствие, разполагам с безплатни билети за въжената линия и оттам мога да предприемам самотни странствания със ски.

— Какво повече искате? — полита баронът. — Хората са се погрижили наистина както трябва.

— Вечер съм канен на много места. Тъй като тукашните образовани кръгове проявявали жив интерес към изкуството. А освен това се ползвам със славата на отличен събеседник.

— Каква приятна изненада! — каза баронът. — И какво смятате да правите сега?

— Още не зная точно. Но ако всичко това не е лъжа, възнамерявам да отида в грандхотела и да направя на място посещение на самия себе си, като при това използвам случая да ударя една плесница на някого!

— Не бива да правите това! Тъкмо вие не бива да го правите!

— Защо?

— Защото, като призван изследовател на комичното, на остроумието и на хумора, имате тежката задача да се издигнете над положението.

— Искате прекалено много от мене! — Минцлаф почука известно време с показалеца си по ръба на масата. — Трябва да знаете, че…

— Че тъй като сте поканен от Давоския Туристически съюз, имате съвсем малко пари в себе си. — Баронът го потупа по рамото. — Ако сега се втурнете в Туристическия съюз и посветите директора в положението, ще развалите удоволствието както за себе си, така и за мене. Представете си само колко весело ще бъде, когато ние с вас седнем в сряда сред зрителите в курортното казино, горе, в големия салон, и заслушаме блестящото изложение на вашето второ Аз!

— Обаче…

— Никакво обаче! — заяви Ламот категорично. — Щом като аз съм фокусник, парите не играят никаква роля. Можете да се настаните в най-елегантния хотел — аз ще направя магия на портмонето ви за каквато искате сума.

Той му подаде ръка над масата.

Минцлаф я стисна.

— Приемам предложението ви!

— Браво!

— Смятат ли се омагьосаните пари за фалшиви?

— Естествено.

— Не можете ли да направите магия за редовни пари?

— Дали парите са редовни, или не, зависи от това кой ги произвежда. Ако са печатани или сечени от държавата, те са редовни.

— Но така излиза, че вие сте Фалшификатор на пари.

— Аз? Как така?

— Имате ли разрешително да произвеждате пари?

— Аз нямам нужда от разрешително. Понеже не съм поданик на никоя държава и не съм подвластен на никой закон.

— Правилно! — Минцлаф доволно потри ръце. — Обичам, когато дори в необикновените неща има някакъв порядък. Винаги мечтая и за двете: за необикновени неща и за порядък.

— Това ми е известно — каза баронът.

— Тогава импровизираната комедия може да започне!

— След като си намерим квартира и вечеряме, ще се опитаме да направим кратко запознанство с мнимия господин Минцлаф. Вярвам, че това няма много да ни затрудни.