Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

Беше влязла в стаята му, без Фабиан да я усети.

Фабиан каза недружелюбно:

— Ловя мухи. Тази година са особено едри и хрупкави.

— Няма ли да ходите на работа?

— Оттеглих се на почивка. От първо число на следния месец ще фигурирам в дефицитните параграфи на финансовото министерство като непредвиден преразход.

Затвори прозореца и седна на кушетката.

— Уволнили са ви? — запита тя.

Той кимна утвърдително и извади от джоба си пари.

— Ето осемдесетте марки за идния месец.

Хазайката веднага прибра парите и каза:

— Нямаше защо да бързате толкова, господин Фабиан.

— О, все пак.

Той нареди последните си банкноти и монети на масата, преброи какво му остава и каза:

— Ако вложа капитала си в банка, ще получавам лихва три марки годишно. Едва ли има смисъл.

Хазайката стана разговорлива.

— Вчера един инженер предлагаше във вестника да се понижи с двеста метра нивото на Средиземно море. Тогава щели да се разкрият големи земни площи — също както преди ледниковия период; и ако бъдели заселени, милиони хора щели да намерят там препитанието си. Освен това с помощта на малки бентове щяло да стане възможно осъществяването на пряка железопътна връзка между Берлин и Капщат!

Госпожа Холфелд още отсега бе запленена от предложението на инженера и говореше възторжено.

Фабиан удари тъй по страничната облегалка на кушетката, че над нея затанцува облаче прах.

— Ето ти на! — извика той. — Напред, към Средиземно море! Дайте да му смъкнем нивото! Ще дойдете ли и вие, госпожо Холфелд?

— На драго сърце. От сватбеното си пътешествие не съм ходила нататък. Великолепна местност. Генуа, Ница, Марсилия, Париж. Впрочем Париж не е на Средиземно море. — Тя даде друга насока на разговора: — Сигурно това е натъжило много госпожицата.

— Жалко, че тя излезе, иначе бихме могли да я попитаме.

— Очарователно момиче, и толкова благородно! Според мен прилича на румънската кралица, когато тя беше още млада.

— Отгатнахте! — Фабиан стана и съпроводи хазайката си до вратата. — По всичко изглежда, че тя е дъщеря на кралицата. Но моля, никому нито дума!

Следобед той седеше в редакцията на един голям вестник и чакаше господин Захариас да намери време да го приеме. Господин Захариас беше негов познат, който му бе казал веднъж, след като бяха поспорили за смисъла на рекламата: „Ако ви потрябвам някога, обадете ми се!“

Фабиан прелистваше разсеяно едно от списанията, които служеха за украса на читалнята, и в ума му се въртеше техният тогавашен разговор. Захариас възторжено бе застанал на становището на Херберт Уелс, че една от съществените причини за разрастването на християнската църква била умелата пропаганда. Бе защитавал бойко и твърдението на Уелс, че вече е крайно време рекламата да престане да се занимава само с повишаване на консумацията на сапун и дъвка, и най-сетне да се постави както трябва и в услуга на идеалите. Фабиан бе заявил, че е съмнително доколко човечеството би се поддало на възпитание; и че също тъй съмнително е доколко самите пропагандисти ще се покажат годни за възпитатели на народа и доколко възпитателите ще проявят пропагандаторски талант; на ум и разум можели да се научат само ограничен брой хора, но те и без това си били разумни. Захариас и той почти се бяха скарали, когато най-сетне им хрумна, че спорът им има твърде академичен характер, защото и двата възможни резултата — победата или поражението на идеалистичното просвещение — предполагаха хвърляне на твърде много пари, а никой не дава пари за идеали.

Из лабиринта от коридори деловито сновяха куриери. Металическите тръби изхвърляха с глух шум картонени гилзи. Телефонът на контрольорите непрестанно звънеше. Посетители пристигаха и си отиваха. Чиновници тичаха от стая в стая. Някакъв директор в предприятието слизаше надолу по стълбището заедно с цял щаб верноподани сътрудници.

— Господин Захариас моли да заповядате.

Прислужникът го съпроводи до вратата. Захариас отривисто подаде ръка на Фабиан. Едно от най-ярките качества на този млад човек беше да върши извънредно живо и енергично всичко, за което се заловеше. Въодушевлението бе негов вечен спътник. Независимо дали си миеше зъбите, или разискваше нещо, дали даваше пари, или пък правеше предложения на своя началник, той винаги влагаше всичките си сили и цялото си усърдие. Всеки, който попаднеше около него, се заразяваше от тая пълна липса на чувство за хумор. И тогава един най-незначителен разговор за връзването на вратовръзките изведнъж можеше да се превърне в най-вълнуващата тема на съвременността. Когато обсъждаха делови въпроси със Захариас, началниците му забелязваха колко неимоверно важни са в същност професията им, издателството им, службата им. Нищо не бе в състояние да спре кариерата на този човек. Невероятно беше лично той да допринася нещо съществено. На предприятието служеше като катализатор, на хората около себе си — като стимул. Беше станал абсолютно необходим и още сега, на двадесет и осем години, получаваше две хиляди и петстотин марки месечна заплата. Фабиан му разказа каквото имаше да му казва.