Дийн Кунц - Брат Од

Човек, който има маймунка за домашен любимец, може да бъде разглеждан като очарователен ексцентрик. Човек, който е превърнал къщата си в маймунарник и в стаите на дома му върлуват десетки кряскащи шимпанзета, вероятно ще бъде сметнат за достоен кандидат за лудницата.

Както и да е, реших да облекча бремето на товара си, защото сестра Анджела е отличен слушател и лесно долавя всяка неискреност. Всъщност направо е невъзможно да я преметнеш. Може би забрадката на главата й служи като звукова антена, с помощта на която улавя повече нюанси в човешката реч отколкото обикновените хора.

Не твърдя, че монахините имат техническите умения на Кю, гениалния изобретател от филмите за Джеймс Бонд, който непрекъснато снабдява агент 007 с разни сурепджаджи. Мисля, че теорията ми не е за изхвърляне, но не мога да докажа нищо.

Уповавайки се на добрата й воля и на забрадката-полиграф, честно си разказах всичко за бодасите.

Тя ме слушаше съсредоточено. Лицето й беше безизразно и по него не можех да прочета дали ме мисли за психясал.

Сестра Анджела може да ви застави да я погледнете в очите със силата на личността си. Може би има и такива, които благодарение на силната си воля са в състояние да се изтръгнат от хипнотизиращия й поглед, но аз не съм от тях. Докато разказът ми вървеше към своя край, аз се чувствах като зеленчук, накиснат в миртовосиня марината.

Щом приключих, те му изгледа мълчаливо. Лицето й беше затворена книга и тъкмо си мислех, че е решила да се моли на Бог да ми възвърне разума, когато тя с един прост въпрос показа, че е приела истинността на казаното от мен:

— Какво да правим?

— Не знам.

— Този отговор въобще не ми харесва.

— Въобще — съгласих се аз. — Работата е там, че бодасите изникнаха само преди половин час. Не съм ги наблюдавал достатъчно дълго, за да преценя какво може би ги води насам.

Изпод широките й ръкави се подаваха малки розови юмруци с побелели кокалчета.

— Нещо ще се случи на децата.

— Не непременно на всички деца. Може би на някои от тях. А може би не само на тях.

— С колко време разполагаме, докато… стане каквото има да става?

— Обикновено бодасите се появяват ден или два преди инцидента, за да предвкусват онези… — Думите заседнаха в гърлото ми.

— … които ще умрат. — Довърши вместо мен сестра Анджела.

— Ако е замесен човешки фактор, да речем, ако има убиец вместо експлодирал бойлер, понякога те са толкова обсебени от него, колкото и от потенциалните жертви.

— Тук нямаме убийци — отсече сестра Анджела.

— Какво всъщност знаем за Родион Романович?

— Руския джентълмен в крилото за гости ли?

— Той вечно е намръщен — изтъкнах.

— Понякога и аз се мръщя.

— Да, мадам, но вие се мръщите загрижено и освен това сте монахиня.

— Той е пилигрим.

— Имаме доказателства, че сте монахиня, но разполагаме само с думите на Родион Романович за това какъв е и кой е.

— Видял ли си бодасите да го следват?

— Още не съм.

Сестра Анджела се начумери, един вид показа се намръщена:

— Той се държи любезно с нас тук, в училището.

— В нищо не обвинявам господин Романович. Просто изпитвам известно любопитство към личността му.

— След Първи час ще си поговоря с абат Бернар за необходимостта от бдителност.

Първи час е утринната молитва и е вторият от седемте канонически часа в ежедневната божествена служба.

В „Свети Вартоломей“ Първи час непосредствено следва изобразителни — първия от каноническите часове, през които се пеят псалми и се облажват светците. Той започва в пет часа и четирийсет и пет минути и изтича най-късно до шест и трийсет.

Изключих компютъра и се изправих.

— Ще се поогледам още малко.

Сестра Анджела се надигна от стола си като огромна бяла вълна.

— Ако утре ще бъде кризисен ден, предпочитам да се наспя добре. В случай на нужда не се колебай да ме потърсиш по мобилния независимо от часа.

Усмихнато поклатих глава.

— Какво има? — попита тя.

— Земята се върти, светът се променя. Сестрите вече са екипирани с мобилни телефони.

— Чудо голямо. По твоята логика по-лесно е да си представиш това, отколкото готвач на аламинути, който вижда мъртъвци.

— Вярно. Предполагам, че еквивалентът ми трябва да бъде летяща монахиня, както в едно старо телевизионно шоу.

— Летящите сестри са забранени в моя манастир. Самозабравят се до степента на фриволност, а през нощта често се блъскат в прозорците и ги чупят.