Робин Кук - Пристъп

— Насо ли имаш предвид?

— Да. Вероятно и Торино, Италия. Зависи какво ще откриеш в Насо.

— Как ще финансираме пътуванията?

— Ашли Бътлър ще го направи.

Стефани учудено вдигна вежди:

— Може пък тази лудория да не се окаже толкова лоша идея.

— И така, заставаш ли плътно до мен? — попита Даниел.

— Мисля, че заставам.

— Не ми звучиш сигурна.

— Засега мога да ти отговоря само по този начин. Предполагам, че като се задвижат нещата, както казваш ти, всичко ще си дойде на мястото.

— Ще се възползвам от възможността — заяви Даниел. Той стана от дивана и окуражително я стисна за рамото. — Ще си налея още уиски. Ще напълня и твоята чаша.

Даниел приготви напитките и отново седна. Погледна часовника на ръката си, постави визитката на Бътлър пред себе си и вдигна телефонната слушалка.

— Да съобщим новината на сенатора. Сигурен съм, че самодоволството му ще ме подразни, но такъв е животът, както самият той обича да казва.

Даниел взе телефона от масичката, натисна бутона за микрофона и в стаята се разнесе звукът, който показваше, че апаратът отсреща звъни. Дочуха баритона на Ашли Бътлър, който отговори веднага с провлачения си южняшки акцент.

— Сенаторе — започна Даниел, за да изпревари многословния поздрав на Ашли. — Не искам да съм груб, но вече е късно, а трябва да ви уведомя, че приемам предложението ви.

— Слава богу! — възкликна Ашли. — Толкова бързо! Опасявах се, че ще обмисляте това простичко решение цяла нощ и ще се обадите чак на сутринта. Щастлив съм до немай-къде! Това означава ли, че и доктор Д’Агостино ще участва?

— Да — обади се Стефани, като се стараеше да говори с непоколебим тон.

— Прекрасно, прекрасно! — проехтя гласът на Ашли. — Не съм изненадан, тъй като предложението ми е в интерес на всички ни. Но искрено се надявам, че щом като имаме едни и същи цели и интереси, начинанието ще се увенчае с успех, а ние имаме нужда от това.

— Предполагаме, че искате незабавно да пристъпим към действие — прекъсна го Даниел.

Уверявам ви, че е така, скъпи мои приятели. Не мога повече да крия от околните, че здравето ми е нестабилно. Няма време за губене. Сенатът прекъсва сесиите си и излиза във ваканция. Тя започва след около месец — на двайсет и втори март — и ще продължи до осми април. Обикновено през това време се отправям за дома и продължавам политическата си дейност, но сега ще се погрижа за здравето си. Дали един месец ще е достатъчен, щото вие, лекарите, да получите лековитите клетки, които са ми нужни?

Даниел хвърли поглед към Стефани и тихо, почти шепнешком й каза:

— Разполагаме с по-малко време, отколкото предполагах. Какво мислиш? Ще успеем ли?

— Процесът е дълъг — прошепна в отговор Стефани и вдигна рамене. — Най-напред ще имаме нужда от няколко дни да направим посявка на неговите фибробласти. После, ако при прехвърлянето на ядрото създадем жизнен организъм в предембрионален стадий, ще ни трябват още пет-шест дни за оформянето на бластоцист. През следващите две седмици след готовността на стволовите клетки трябва да култивираме и подхранващите клетки.

— Проблем ли има? — попита Ашли. — Нищо не чувам от онова, което вие, добри хора, си говорите.

— Минутка, сенаторе! — каза Даниел в слушалката. — С доктор Д’Агостино обсъждаме колко време ще ни е нужно. Тя ще се заеме с по-голямата част от предварителната подготовка.

— После ще трябва време те да заемат точните си места — добави Стефани. — Това ще отнеме още две седмици, или по-малко. Мишите клетки бяха готови само за десет дни.

— Е, ако всичко върви по план, как мислиш — попита Даниел. — Ще се справим ли за един месец?

— Теоретично е възможно — отвърна Стефани. — Може да стане, но трябва веднага да започнем с работата по клетките, още утре! Проблемът е, че трябва да разполагаме с човешки ооцити, а нямаме.

— Господи! — измърмори Даниел. Прехапа долната си устна и смръщи вежди. — Така съм свикнат да работя с излишество от кравешки яйцеклетки, че забравих колко рядко се намира човешки материал.

— Наистина е проблем — съгласи се Стефани. — Дори да ни провърви с донора, ще ни е нужен поне месец да стимулираме и получим яйцеклетките.

— Може пък мошениците от клиниката да ни помогнат. Сигурно разполагат с такъв материал, нали са клиника за лечение на безплодието? Като имаме предвид репутацията им, надявам се, че със съответната стимулация ще ги уговорим да ни отпуснат малко от него.

— Предполагам, че е възможно, но така ще сме им още по-задължени. Колкото повече услуги ни правят, толкова по-трудно ще ни е да си измием ръцете и да си тръгнем, както безгрижно предрече преди минута.