Робин Кук - Пристъп

— „Безскрупулно“ е по-точната дума. Опитвали са се да получат човешки зародиш и да го вкарат в утробата на прасе. Помня, че бяха замесени в изчезването на две студентки от Харвард — донори на яйцеклетки. Двамината управители трябваше да напуснат страната и едва избегнаха екстрадицията обратно в щатите. С една дума, не бива да се свързваме с подобни подозрителни институции.

— Няма. Ще извършим процедурата, ще си измием ръцете и ще си тръгнем.

Вратите на асансьора се отвориха. Те тръгнаха по коридора към апартамента си.

Ами неврохирурга? — попита Стефани. — Наистина ли мислиш, че ще намерим кой да участва в тази измама? Който и да е той или тя, все ще разбере, че историята не е съвсем чиста.

— Това може да се избегне със съответно възнаграждение. Същото се отнася и за клиниката.

— Имаш предвид пари ли?

— Разбира се! Универсалният мотив.

— Ами искането на Бътлър за пълна секретност? Как ще се оправим с това?

— Секретността е негова грижа. Няма да използваме истинското му име. Без очилата и тъмния си костюм той е абсолютно безличен, най-обикновена муцуна. Като облече широка риза с къси ръкави и си сложи слънчеви очила, никой няма да го познае.

Стефани отключи вратата с хотелската карта. Те свалиха палтата си и влязоха в дневната.

— Нещо от минибара? — предложи й Даниел. — В празнично настроение съм. Преди два часа имах усещането, че сме попаднали в черна дупка. Сега се появи лъч светлина.

— Ще пийна малко вино — отговори Стефани.

Тя разтърка ръце, за да ги стопли и се сви в края на дивана.

Даниел издърпа тапата на бутилката каберне, която бе останала до половината и напълни тумбестата чаша. Подаде я на Стефани, после си наля чисто уиски. Настани се в другия край на дивана. Чукнаха се и отпиха от чашите си.

— И така, няма да се откажеш от безумния план? — започна Стефани.

— Не и докато не ми предложиш убедителна причина да го направя.

— Каква е тази глупост с плащеницата? Имам предвид божественото Ама че нелепа и нахална идея!

— Не съм съгласен с теб. Идеята е гениална.

— О! Сигурно се шегуваш…

— Съвсем не! Методът е безвреден, а и двамата знаем колко силни могат да бъдат безвредните церове. Щом му се иска да вярва, че получава част от наследствеността на Иисус Христос, толкова по-добре. Ще има силен импулс да вярва в излекуването си. Не обещавам, че ще вземем ДНК материал от плащеницата. Можем да му кажем, че сме взели и резултатът ще бъде същият. Но ще я огледаме. Ако върху нея има петна от кръв, както твърди той, и ако получим пълен достъп до нея, както ни уверява, всичко ще си дойде на мястото.

— Дори ако петната са от тринайсети век?

— Възрастта им няма да е от значение. Ще има съвсем малки частички от ДНК, но това няма да е проблем. Ще работим като със свеж материал, за да получим сегмента, от който имаме нужда и ще го подсилим с ПКР. От много гледни точки работата ни ще бъде вълнуваща и пълна с предизвикателства. Най-трудното ще бъде да се противопоставим на желанието си да поместим резултатите в списание Природа или Наука. Само си представи заглавието: „Комбинацията от НХТСК и Торинската плащеница лекува Паркинсон“.

— Няма да можем да публикуваме такова нещо — завъртя глава Стефани.

— Знам! Но не ти ли е забавно да си се представиш като предвестник на бъдещето? Ще последва контролен експеримент и вече ще можем да пишем за постижението си. Тогава КЛЕЗА ще бъде в светлината на прожекторите, а несгодите ни по набирането на средства отдавна ще са отшумели.

— Бих искала и аз да съм толкова въодушевена.

— Ще бъдеш, когато всичко си дойде на мястото. Макар тази вечер да не уточнихме времето на операцията, предполагам, че сенаторът гори от желание тя да стане колкото е възможно по-скоро. Което означава, че подготовката трябва да започне още утре, щом се върнем в Бостън ще се погрижа, щото всичко да е наред с клиника „Уингейт“ и ще намеря неврохирург. Какво ще кажеш ти да поемеш авантюрата с плащеницата?

— Ще бъде интересно — отвърна Стефани, която въпреки интуицията си се опитваше да се въодушеви от възможността, че ще лекуват Бътлър. — Любопитно ми е да узная защо църквата все още я счита за реликва, след като е доказано, че е фалшива.

— Вероятно сенаторът мисли, че е истинска.

— Доколкото си спомням, възрастта й е определена от три независими лаборатории. Трудно би било да се опровергаят резултатите.

— А сега да видим какво имаме да правим — предложи Даниел. — Най-напред би било добре да планираме някои пътувания.