Робин Кук - Пристъп

— Уверявам ви, че всичко ще бъде разумно — отвърна Даниел. — А сега бих искал да употребите всички свои възможности, за които споменахте, за да получим достъп до торинската плащеница и да вземем проба от нея.

— Вече инструктирах мис Менинг да уреди среща с прелата, с който съм в делови отношения. Мисля, че ще е готова през идните няколко дни. Колко голямо парче от плащеницата ви трябва?

— Може да е съвсем малко — отговори Даниел. — Няколко влакънца ще са напълно достатъчни, но те трябва да са от частта, изцапана с кръв.

— Дори такъв невежа в областта на науката като мен ще се досети — засмя се Ашли. — Щом се нуждаете от толкова малко парченце, няма да има никакъв проблем. Както ви казах снощи, известно ми е, че парчета от плащеницата са взети и после отново са върнати на църквата.

— Нужни са ни колкото е възможно по-скоро — настоя Даниел.

— Разбирам, че държите да сте експедитивни — каза Ашли. — Искате ли нещо друго?

— Да — обади се Стефани. — Утре сутринта трябва да вземем биопсия от кожата ви. Ако имаме възможност, ще получим лековитите клетки след месец, така че когато утре излетим за Бостън, ще се наложи да отнесем материала от биопсията със себе си. Личният ви лекар може да я уреди с дерматолог и да ни я изпрати по куриер в хотела. Ще ни послужи като източник на фибробласти.

— Първата ми задача утре сутрин.

— Мисля, че това е всичко засега — заключи Даниел, хвърли поглед към Стефани и тя кимна в знак на съгласие.

— Има нещо друго, което е от жизнена необходимост за мен — каза Ашли. — Смятам, че специално за случая трябва да си разменим електронните адреси и да общуваме само чрез Интернет. Съобщенията ни трябва да бъдат подробни, но къси. Следващият ни разговор ще бъде в клиника „Уингейт“ на остров Ню Провидънс, Твърдо съм решен да пазим всичко в пълна тайна и да влизаме в пряк контакт колкото е възможно по-рядко. Съгласни ли сте?

— Така да бъде — отговори Даниел.

— Що се отнася до разходите — продължи Ашли, — ще ви инструктирам по имейла за номера на тайната ми сметка в офшорна банка в Насо, открита от един от политическите ми комитети, откъдето ще можете да теглите пари. По-късно, разбира се, ще ми представите сметката. Съгласни ли сте?

— Ако парите са достатъчно, да — отговори Даниел. — Най-големият разход ще отиде за доставка на човешки яйцеклетки.

— Заявявам още веднъж — каза Ашли, — че парите са предостатъчно. Бъдете сигурни в това!

Няколко минути по-късно, след дълго и многословно сбогуване от страна на Ашли, Даниел се наведе да освободи бутона и прекъсна връзката. Той върна телефона на мястото му. После се обърна към Стефани:

— Щях да се пукна от смях, когато сенаторът нарече шефа на клиниката самохвалко. Присмял се хърбел на щърбел.

— Ти беше прав като каза, че добре е обмислил нещата. Шокирах се, когато разбрах, че ни е направил резервация още преди месец. Изобщо не се съмнявам, че е проучил до дъно клиника „Уингейт“.

— Сега по-сигурна ли се чувстваш при мисълта, че ще го лекуваш?

— До известна степен — съгласи се Стефани. — Особено след като твърди, че няма нищо против да подпише договора, който ще подготвим. Поне знам, че е взел под внимание експерименталния характер на процедурата, както и неминуемия риск от нея. Преди изобщо не бях сигурна в това.

Даниел се излетна на дивана, прегърна Стефани с двете си ръце и я притисна към себе си. Усещаше биенето на сърцето й. Отдръпна се назад, колкото да вижда лицето й и се взря в дълбоките й черни очи.

— Сега, когато нещата на политическата, научноизследователската и бизнес сцената са вече под контрол, какво ще кажеш да продължим оттам, откъдето прекъснахме снощи?

— Това да не би да е предложение? — усмихна се Стефани.

— Разбира се, че е.

— Ще се справи ли автономната ти нервна система?

— Много по-добре от снощи, уверявам те.

Даниел се изправи и подаде ръка на Стефани.

— Забравихме да поставим табелата на вратата — каза тя, когато Даниел нежно я дръпна в посока към спалнята.

— Да рискуваме — усмихна се той.

14:35 часа, петък, 22 февруари 2002 година

Когато Стефани отвори очи рано сутринта, улови се, че продължава да мисли за предложението на Бътлър. Лошото й предчувствие за лечението на заболяването му не бе отзвучало, но тя имаше твърде много работа, за да му се отдаде. Още преди да влезе в банята, включи лаптопа и изстреля няколко имейла до сенатора, с които го уведомяваше как ще процедират с биопсията.