Робин Кук - Пристъп

— Не говориш сериозно, нали? Ти току-що каза…

— Да видим доколко познаваме проблема. Знаем, че нашият метод води до растеж на допамин произвеждащите клетки, тъй че по този пункт няма да се лутаме в тъмното.

— Правили сме го с миши, а не с човешки клетки.

— Процесът не се различава. Колегите вече са опитвали методологията и върху клетки от човешки организъм. Няма да имаме проблем при създаването на клетките. Щом ги получим, можем да използваме същата последователност като при мишките. Няма причина да не стане и при човека. Нали последните мишки, върху които приложихме метода бяха излекувани?

— С изключение на онези, които умряха.

— Известно ни е защо умряха. Защото не бяхме усъвършенствали техниката на инжектиране. Всички мишки, които инжектирахме правилно, оживяха и бяха излекувани. Ако бяхме третирали доброволец, щяхме да се възползваме от стереотаксичния механизъм, който не става при гризачите. Така инжектирането би било по-точно, далеч по-лесно и оттам — по-безопасно. Освен това, нямаше сами да го инжектираме. Щяхме да потърсим неврохирург, който желае да ни помогне.

— Не вярвам на ушите си — каза Стефани. — Говориш така, сякаш вече си решил да извършиш този неразумен и неетичен експеримент, а той би бил тъкмо такъв: неконтролируем и рискован опит върху човешко същество. Крайният резултат няма да допринесе нищо за науката, а само за сенатор Бътлър.

— Не съм съгласен с теб. Ако изпълним процедурата, ще спасим КЛЕЗА и НХТСК за благото на милиони болни. Мисля, че един малък компромис в областта на етиката е незначителна цена, която ще заплатим за крайния ни успех.

— Но в такъв случай ще нравим тъкмо онова, в което сенатор Бътлър обвини биотехнологичната промишленост в словото си тази сутрин: че се стреми да постигне целта си без оглед на средствата. Би било не етично да експериментираш върху сенатор Бътлър, това е истината.

— Да, може би си права до известна степен, но помисли си, чий живот рискуваме? Живота на злодея! Той самият го поиска. Още по-лошо — той ни е съучастник, защото е накарал ФБР незаконно да измъкне информация за нас, за да ни принуди да му се подчиним.

— Дори всичко това да е вярно, то не може да оправдае действията ни и не ни освобождава от отговорност.

— Мисля, че ни освобождава. Ще накараме Бътлър да подпише договор, като включим в него всичко, дори и това, че добре осъзнаваме, как всеки научен съвет би оценил процедурата като не етична, защото се извършва без съответния протокол. В договора недвусмислено ще заявим, че идеята за процедурата, както и изпълнението й извън страната е на Бътлър. Ще впишем и факта, че ни е изнудил, за да се съгласим да участваме.

— Мислиш ли, че ще подпише подобен документ?

— Няма да има избор. Или ще го подпише, или няма да приложим метода на НХТСК върху него. Идеята да работим на Бахамите ми допада, защото няма да нарушаваме правилата, въведени от Лекарския съюз, а в случай на нужда ще разполагаме с неоспорим договор. Отговорността ще падне изключително върху плещите на Бътлър.

— Нека си помисля.

— Мисли, колкото искаш, но аз наистина смятам, че онова, което направим ще има морална стойност. Ако го бяхме принуждавали, нещата щяха да са съвсем други. Но не сме. Тъкмо обратното.

— Възможно е да се хванат за това, че не е бил добре информиран. Той е политик, а не лекар. Не знае всички рискове. Може и да умре.

— Няма да умре — увери я Даниел. — Първоначално няма да му вкараме необходимото количество клетки и следователно няма да получим онази концентрация на допамин, която напълно да го избави от симптомите. Тогава той ще ни помоли да повторим процедурата, което няма да е трудно, тъй като ще разполагаме с лековитите клетки в лабораторията.

— Все пак трябва да помисля.

— Разбира се — отвърна Даниел.

Продължиха пътуването в мълчание. Едва когато влизаха в асансьора на хотела, Стефани проговори:

— Наистина ли мислиш, че ще можем да намерим място, удобно за извършване на процедурата?

— Бътлър доста се е постарал — отвърна Даниел. — Не е оставил нищо на случайността. Честно казано, няма да се учудя, ако заедно с мен е проучил и клиника „Уингейт“.

— Възможно е. Всъщност, спомних си, че преди около година четох нещо за тази клиника. Тя е известна независима клиника, в която лекуват безплодие и преди да се премести под натиск на Бахамите, се е намирала в Букфърд, щата Масачузетс. Случаят предизвика истински скандал.

— Да, и аз си спомням. Управляваха я двама мошеници — специалисти по безплодие. Научноизследователската им лаборатория извършваше незаконно експериментално клониране.