Робин Кук - Пристъп

Гаетано пусна пистолета, сви крак, за да усети заглушителя върху кожата си и оправи сакото си. Обърна се и се отправи към вътрешността на района. Ако професорът и приятелката му не са на вечеря, сигурно се разхождат наоколо.

Първият ресторант се намираше значително по-близо до плажа, отколкото сградата на хотела и Гаетано тръгна успоредно на брега. Френските прозорци излизаха направо на плажа и той бе достатъчно близо, за да чува разговорите на посетителите. Ускори крачка и побърза да излезе извън обсега на светлината, бликаща отвътре. Страхуваше се да не би професорът да го познае. Това бе проблем, защото, ако го видеше, щеше да повика охраната, може би дори полицията.

Гаетано влезе през входа, като се озърташе. Мина покрай чакащите за маса гости, спря пред вратата на салона и заоглежда посетителите. Когато се убеди, че професорът, че е вътре, побърза да излезе.

Отправи се към по-обикновения ресторант с барплота в средата, който знаеше от първото си идване. Бе построен точно на края на плажа и със сламения си покрив приличаше на огромно тики. Беше претъпкан с гости, особено барът. Внимателно направи едно кръгче, като се движеше между бара и масите в периферията на кръглата зала. Професорът го нямаше и тук.

С мисълта, че жертвата му вероятно е излязла от хотела за вечеря, Гаетано тръгна по алеята, която отвеждаше в централната сграда. Имаше намерение да се настани на същото място, откъдето ги бе видял първият път. Надяваше се отново да се възползва от фруктиерите с плодове. От вкусните аромати, които се носеха около двата ресторанта, устата му се пълнеше със слюнка.

В главното фоайе имаше няколко души. За жалост, диванът на Гаетано бе зает от мъж и жена, които разговаряха с друга двойка на фотьойлите срещу тях. Той се завъртя край малкия бар и купата фъстъци върху него. По една случайност барманът бе същият, с когото Гаетано си бе бъбрил при предишното си посещение. От тук се виждаше входът, макар и не толкова добре, но това му бе достатъчно.

— Хей! — обади се барманът и протегна ръка. — Къде пропадна?

Гаетано леко се разтревожи от факта, че служителят го позна, макар да се срещаше с десетки гости всеки ден. Усмихна се, стисна му ръката и си взе шепа фъстъци. Барманът бе родом от Ню Йорк, което бе темата на разговора им преди седмица и половина.

— Какво ще пиеш? — попита го той.

Гаетано зърна едрата фигура на един от охраната на хотела да се появява на вратата. С ръце на хълбоците, той оглеждаше помещението. Носеше безличен тъмен костюм. Отдалеч се познаваше, че е от охраната, защото в лявото си ухо имаше слушалка, а кабелът й висеше изпод сакото му.

— Една кока-кола ще ми дойде добре — отвърна Гаетано.

Трябваше да се отпусне и да върши нещо, за да се слее с гостите. Приседна върху високото столче пред бара с изпънат ляв крак, за да не подпира заглушителя на скрития в джоба му пистолет.

— С малко лед и парченце лимон ще стане идеална.

— Имаш ги, друже — каза барманът.

Отвори бутилката кока-кола и напълни чаша с лед. Отряза парченце лимон, прекара го по ръба на чашата и наля напитката пред очите му.

— Приятелите ти още ли са в хотела?

Гаетано кимна с глава.

— Трябваше да се срещнем тук тази вечер, но не са в стаята си, няма ги в нито един от двата ресторанта.

— Надникна ли в английския двор?

— Какво е това? — попита Гаетано, като с периферното си зрение установи, че охранителят се върна в приемната.

— Всъщност, той е най-добрият ни ресторант — обясни барманът. — Работи само вечер.

— Къде се намира?

— От приемната тръгваш вляво. Минаваш през вратата и си там. Буквално в двора на най-старата хотелска сграда.

— Ще опитам — каза Гаетано.

Изгълта напитката си на един дъх и се намръщи от щипещата газираната течност в устата си. Остави една банкнота на бара и я покри с длан.

— Благодаря, приятел!

— Няма защо — усмихна се барманът и прибра банкнотата.

Гаетано изкачи двете стъпала до приемната, като внимаваше за охранителя. Видя го да разговаря с главния портиер. Следвайки указанията на бармана, той сви в ляво, влезе в една врата, която отделяше помещението с климатичната инсталация от двора и се озова в ресторанта. Той представляваше продълговато правоъгълно пространство, осеяно с палми, екзотични цветя и дори бликащ фонтан досами масите и столовете. Откритият ресторант бе ограден от двуетажната хотелска сграда. По протежение на втория етаж имаше тераса с железен парапет. Във въздуха се носеше приятна музика, изпълнявана от оркестър, който Гаетано не виждаше.