Робин Кук - Заплаха

— Казвай — рече Джак.

— Центърът официално спира ваксинациите, тъй като вече втора седмица няма нови случаи на инфлуенца, причинена от вируса „Аляска“. Карантината се оказала достатъчно успешна мярка, а епидемията по всяка вероятност се е развила като „свинския“ грип през седемдесет и шеста…

— Това е отлична новина! — усмихна се с облекчение Джак. Няколко седмици поред се беше молил нещата да се развият именно по този начин и Лори прекрасно го знаеше. Затишието настъпи след петдесет и два случая на зараза, тридесет и четири от които бяха завършили със смърт. Общественото напрежение беше голямо.

— Никол каза ли на какво според тях се дължи това? — попита на глас той.

— Да — кимна Лори. — Изследванията им показали, че вирусът е изключително нестабилен извън организма на приносителя си. Според тях температурата в онази ледена ескимоска юрта е показвала значителни отклонения, като на моменти е била близо да точката на топенето. А това е доста далеч от минус петдесет градуса, необходими за пълноценното съхраняване на вируса…

— Жалко, че повишената температура не се е отразила и на патогенността му — въздъхна Джак.

— Но именно тя позволи създаването на ваксина, което е нещо доста необичайно за инфлуенца — успокоително рече Лори. — „Аляска“ явно е от онези вируси, които изискват продължителен контакт между здравите хора и вирусоносителите…

— Мисля, че сме късметлии — рече Джак. — Фармацевтичната индустрия също трябва да бъде поздравена. Буквално за нула време бяха произведени огромни количества римантадин.

— Свърши ли с баскетбола? — попита Лори, забелязала че играта на площадката започва отново.

— Страхувам се, че е така — въздъхна Джак. — Отборът ми отпадна, при това благодарение на мен…

— Онзи, с когото те видях да разговаряш, беше Уорън, нали?

— Да.

— Изглежда точно толкова впечатляващ, колкото си ми го описвал… Само не мога да разбера как не му падат гащите. Толкова са огромни, че…

Джак хвърли кос поглед към Уорън, който изстрелваше топка след топка по посока на резервното табло, на лицето му се появи усмивка. Лори беше права: широките гащета на младежа се крепяха около тънката му талия в противоречие със закона на Нютън за земното притегляне. А самият Джак дотолкова беше свикнал с тази гледка, че едва сега му обърна внимание.

— За мен това също е загадка — призна той. — Ще трябва да го попиташ лично…

— Готово — съгласи се Лори. — И без това искам да се запозная с него…

Джак я погледна с недоумение.

— Говоря сериозно — увери го тя. — Наистина искам да се запозная с човека, който спаси живота ти…

— Не го питай за гащите — примоли се той.

— Стига де, все пак имам известно възпитание…

Джак извика Уорън по име и размаха ръце. Младежът се приближи към оградата, без да прекратява небрежния си дрибъл с топката. Джак не беше сигурен какво ще последва, но все пак ги запозна. За негова изненада всичко премина гладко.

— Не ми е работа, но… — започна Лори след като си размениха няколко незначителни фрази. — Освен това и Джак предложи да ви го кажа лично…

Джак се сви от неприятно предчувствие.

— … Бих искала да ви благодаря за всичко, което сторихте за него…

Уорън сви рамене и небрежно поклати глава:

— Ако знаех, че няма да ми подаде решителния пас тази вечер, изобщо нямаше да предприема онова пътуване… — Отбягна дланта на Джак, която се стрелна към темето му и ухилено добави: — Радвам се да те видя, Лори… Аз и още няколко от братята вече бяхме започнали да се тревожим за твоя човек… С удоволствие виждаме, че и той си има парче…

— Какво е парче? — попита Лори.

— Гадже — преведе Джак.

— Тук винаги си добре дошла — добави Уорън. — Ако не за друго, поне изглеждаш доста по-добре от тоя загубеняк! — Направи остър кръг около Джак и се отдалечи с елегантен дрибъл.

— Парче означава гадже? — ужасено попита Лори.

— Рап-жаргон — поясни Джак. — Парче е една от най-безобидните думички, но не бива да я приемаш буквално…

— Не съм обидена — поклати глава Лори. — Всъщност, защо не поканиш Уорън и неговото „парче“ да вечерят с нас? Искам да го опозная по-отблизо…

Джак сви рамене и погледна след отдалечаващия се младеж.

— Идеята е добра, но не знам дали ще приеме — промърмори той.

— Ами тогава го попитай.

— Тук имаш право…

— Предполагам, че си има приятелка…

— Честно казано, не знам — поклати глава Джак.

— Какво? — изгледа го учудено Лори. — Познаваш този човек от месеци насам, а не знаеш дали си има гадже? За какво всъщност си говорите?