Робин Кук - Заплаха

Очите му с отчаяние се спряха на канализационната тръба, която го държеше толкова здраво. Тя ще бъде причина и за моята смърт, мрачно си рече той. Туин и неговите бандити вероятно вече са на път и скоро ще бъдат тук. А те с положителност ще го убият, дори и без обещаната награда от три хиляди долара. Достатъчно беше да си спомнят, че Джак е причина за смъртта на двама от тях…

Отметна глава и започна да крещи за помощ. Спря да си поеме дъх, после поклати глава и се отказа. Никой нямаше да го чуе. Навря главата си под умивалника и огледа тръбните съединения. Бяха запечатани с олово, което дори не помръдна при опита да отлепи крайчето му с нокът.

Отпусна се с гръб към умивалника. Беше гладен, жаден и уморен, обзет от черно отчаяние. В подобно състояние беше трудно да разсъждава, но това беше задължително, тъй като времето му изтичаше.

Направи опит да си представи, че „Черните крале“ няма да се появят, също както вчера. Но дори и в този случай състоянието му не беше розово. Щеше да се окаже осъден на бавна и мъчителна смърт от жажда и глад. Естествено, ако преди това не го повали грипът, който със сигурност ще набере сили при липсата на римантадин…

Направи върховни усилия да прогони сълзите, които напираха в очите му. Каква глупост, Господи! Как можа да позволи тази невъзможна ситуация? Що за пубертетски напъни да се покаже герой? Поведението му по време на тази афера едва ли се отличаваше по нещо от безразсъдното въртене на педалите сред оживения трафик на Второ авеню, където буквално си търсеше белята…

Изтекоха около два часа, после до слуха му достигна шум, който го накара да подскочи — скърцането на гуми върху ситния чакъл на алеята. „Черните крале“ бяха тук!

Обзет от животински ужас, Джак отново изрита тръбата. Резултат нямаше.

Спря и се ослуша. Колата се приближаваше. После в главата му изведнъж се появи една безумна идея, очите му пробягаха по умивалника. Беше огромен, с отделение да отцеждане на съдовете и положително тежеше стотина кила. Висеше от стената, подпрян отдолу от канализационната тръба.

Завъртя се така, че краката му да отидат под умивалника, а външната част да легне върху раменете му. После стегна мускули и се опита да го измести навън. Умивалникът помръдна, ситни парченца мазилка изтропаха в коритото.

Извъртял се като някакъв цирков акробат, Джак успя да подпре с крак издутината, която завършваше с тежката тръба. Колата навън спря в момента, в който той рязко ритна стената. Разнесе се остро пропукване, краката му светкавично заеха нова позиция, подпирайки дъното. Напрегна мускулите си до крайност, жилите му изпукаха.

Умивалникът се откъсна от стената с пронизително стържене. Парче мазилка се стовари върху лицето на Джак. Широкото корито провисна надолу, закрепено единствено върху канализационната тръба.

Ново оттласкване с крака и умивалникът падна напред. Медните водопроводни тръби се откъснаха от стената, от краищата им бликна вода. В същия момент широката месингова тръба също се измъкна от стената. Умивалникът се стовари на пода с оглушителен грохот, помитайки по пътя си близкия стол.

Измокрен до кости от плътната струя вода, Джак най-сетне беше свободен! Пропълзя встрани от умивалника в момента, в който по верандата се разнесоха тежки стъпки. Вратата не беше заключена, „Черните крале“ всеки миг щяха да са тук. Те без съмнение бяха чули трясъка от падането на умивалника.

Нямаше време да търси револвера. Изправи се на крака и хукна към задната врата. Резето заяде, но миг по-късно вратата отлетя на пантите си. Краката му механично поеха по каменните стъпала, след секунда вече тичаше по мократа от росата трева.

Приведен напред, с прибрани към гърдите си все още оковани ръце, той тичаше с максимална бързина. Пред очите му изведнъж се появи някакво блато. Снощи погрешно беше решил, че зад къщата се простира голо поле. Вляво от блатото, на около тридесет-четиридесет метра от къщата, се издигаше малък обор. Джак хукна натам, тъй като той беше единственото място, предлагащо някакво скривалище. Клоните на дърветата наоколо бяха голи и безжизнени.

Стигна вратата на обора с разтуптяно сърце. За негово огромно облекчение тя се оказа отключена. Бутна я, връхлетя вътре и побърза да затвори.

Вътрешността на обора беше мрачна, мръсна и отблъскваща. Светлината проникваше през едно малко и прашно прозорче, обърнато на запад. По-голямата част от пространството беше заета от стар и отдавна ръждясал трактор.