Робин Кук - Заплаха

Играта беше до единадесет точки, а резултатът — десет на десет. Според правилника победата се присъждаше на отбора, направил две точки разлика. С тази мисъл в главата Джак дриблираше към противниковия кош, следван по петите от Мръвката — един изключително амбициозен противник, който беше далеч по-бърз от него.

Мачът беше много напрегнат. Публиката се състоеше от играчи, които очакваха своя ред, както обикновено. Но днес, за разлика от обичайното им безразлично поведение, те с пълно гърло подкрепяха противниковия отбор. Причината за това се криеше във факта, че отборът на Джак печелеше през цялата вечер, главно защото в неговите редици бяха Уорън и Плюнката.

При нормални обстоятелства Джак никога не изнасяше топката — това беше работа на Уорън. Но преди малко, след поредната атака на противника, при която Мръвката направи ефектно забиване и изравни резултата, Джак беше точно под коша и топката попадна в неговите ръце. Подаде я на Плюнката, който, в желанието си да я вкара в игра по максимално бърз начин, отново му я върна.

Очите му следяха позициите на играчите. Веднага забеляза финтовото движение на Уорън, който тръгна към тъч-линията, после се обърна и рязко се насочи към наказателното поле. Ръката му с топката се вдигна нагоре и замахна.

Мръвката усети намеренията му и политна към Уорън с намерението да пресече паса. Това разкри достатъчно пространство пред Джак, който промени намеренията си във въздуха, прекоси с дрибъл още няколко метра и стреля с отскок. От това разстояние бележеше най-много точки и беше сигурен, че ще успее и този път. Но за негова изненада топката отскочи от таблото, чукна ринга и попадна право в ръцете на Мръвката.

Играчите се разгънаха като хармоника и полетяха обратно към другия кош. Ядосан от пропуска си, Джак беше твърдо решен да попречи на Мръвката да завърши атаката, дори и с цената на нарушение. Не го стори само защото онзи отскочи от зоната на трите метра — място, от което почти никога не стреляше. Но за ужас на Джак топката влезе в мрежич-ката без дори да докосне ринга. Тълпата нададе тържествуващ рев. Най-сетне ги бяха победили.

Мръвката се оттегли в ъгъла на площадката с протегнати напред ръце. Съиграчите му и част от публиката се изредиха да ги плескат с длани, овациите се усилиха.

Уорън се приближи към Джак, на лицето му беше изписано отвращение.

— Защо не подаде шибаната топка? — изръмжа той.

— Моя грешка — призна унило Джак. Всъщност, грешките му бяха три, направени в бърза последователност.

— Мамка му! — промърмори Уорън. — Бях сигурен, че с тези нови кецове изобщо няма да загубя!

Джак сведе поглед към блестящите найки, за които ставаше въпрос. В сравнение с тях неговите протъркани „Фила“ изглеждаха като домашни чехли.

— Май и аз трябва да си купя едни нови найки — промърмори той.

— Хей, Джак! — повика го някакъв женски глас. — Здрасти!

Зад оградата, откъм страната на тротоара, се беше изправила Лори.

— Я! — зяпна Уорън. — Твоето парче май е решило да ни дойде на гости!

Овациите се прекратиха, очите на всички присъстващи се извърнаха към Лори. Тук не беше прието приятелки и съпруги да се появяват на игрището. Джак не знаеше дали това е твърдо или препоръчително правило. Но неочакваната поява на Лори го сконфузи, тъй като винаги се беше опитвал да спазва неписаните правила, които властваха на площадката.

— Мисля, че много се радва да те види — подхвърли Уорън, без да сваля очи от размахващата две ръце Лори.

— Не съм я канил — промърмори извинително Джак. — Щяхме да се видим по-късно…

— Няма проблем — шляпна го по гърба Уорън. — Парчето си го бива. Дано в леглото си по-добър, отколкото на игрището…

Джак не можа да сдържи усмивката си. Тръгна по посока на Лори, а победните възгласи зад гърба му се възобновиха с нова сила. Това го накара да се отпусне.

— Сега вече знам, че слуховете отговарят на истината — рече усмихнато Лори. — Ти наистина играеш баскетбол!

— Надявам се, че току-що идваш — кисело се усмихна Джак. — В противен случай нямаше да твърдиш подобно нещо, тъй като през последните три минути бях направо смешен!

— Не съм забравила, че срещата ни е в девет, но нямах търпение да те видя — поясни Лори.

— Защо? Какво се е случило?

— Търси те Никол Маркет от Противогрипния център. Очевидно е била много разочарована, че не те хвана, защото Марджъри я прехвърли на мен… Жената ме помоли да ти предам едно послание…