Хал Клемент - Огнен цикъл

— Учителят каза да съберем дърва, каквито трябват на чужденеца, а после да му покажем запалването на огъня.

Местните жители се пръснаха веднага по колибите, а през това време Дар попълни онези моменти от разговора, които Крюгер не бе разбрал. Той не бе свършил, когато отвсякъде започнаха да пристигат дърва.

Нито едно от тях не бе донесено направо от джунглата; очевидно вече бяха насечени и изсушени по колибите. Видът им не подсказваше, че са били приготвени специално за огън. Точно обратното. Впрочем за това говореше и досегашното развитие на нещата, но във всеки случай дървата бяха тук. Крюгер избра няколко парчета, нацепи ги на трески с ножа, взе малък наръч от по-дебелите и се изправи, давайки знак, че бе готов. Дар тръгна пръв към колибата, в която преди малко влезе пратеникът.

Спряха го веднага.

— Не оттам, чужденецо!

— Но нали вашите Учители са там.

— На такова малко място?! Не, разбира се. Вярно е, че те говорят там, но сега искат да видят както теб, така и твоя подпалвач.

Говорещият тръгна обратно по пътеката, по която бяха пристигнали в селото; задържаните го последваха. Останалите тръгнаха след тях.

Добре очертаната пътека се виеше между горещите извори. Пленниците вървяха по нея, докато стигнаха до един необикновено голям вир, разположен в онази страна на откритото пространство, която бе по-отдалечена от морето, останало някъде зад тях. Очевидно той или преливаше по-често от останалите, или подземният му източник изхвърляше по-голямо количество минерални вещества, тъй като окръжаващата го утаечна ограда бе висока почти три фута. Водата в него бълбукаше яростно и изхвърляше пара.

Цялата площ около вира бе равна, с изключение на някаква издатина от бигор, която сякаш бе продължение на оградката по брега. Тя имаше куполообразна форма, ако не се гледаше хоризонталната й горна част; висока бе почти колкото окръжаващата утайка, а широчината й бе около пет фута. Нейната повърхност бе гладка, но тук-там се виждаха някакви дълбоки дупки.

Навярно Крюгер нямаше да й обърне повече внимание, ако не бяха спрели пред нея, последвани от всички жители на селото, които се стълпиха наоколо. Това накара момчето да разгледа по-внимателно странния оголен камък; на края реши, че го е правил някой много изкусен зидар. Навярно Учителите бяха вътре, а отворите им служеха за вентилация и наблюдение. Вход липсваше, но той би могъл да бъде както в оградната стеничка около вира, така и на известно разстояние встрани; следователно имаше и подземен тунел. Ето защо не се учуди никак, когато от каменната могила се разнесе глас:

— Кой си ти?

Въпросът бе съвсем ясен, а и бе зададен така, че не остави у Крюгер никакво място за съмнение към кого бе отправен. За миг момчето се подвоуми как да отговори, но реши просто да каже истината.

— Аз съм Нилс Крюгер, щурман-курсант от «Алфард».

Наложи се да преведе своя отговор на абиорменски език и остана доволен от резултата. Но още следващият въпрос го накара да се замисли дали бе постъпил правилно.

— Кога ще умреш?

Крюгер се пообърка; просто не знаеше как да отговори на подобно питане. Надяваше се, че зад него не бе скрито нищо друго, освен желанието на невидимото същество да разбере колко му оставаше да живее, но именно на този въпрос той не бе в състояние да отговори.

— Не знам — бе единственото, което можа да измисли.

Последва мълчание, което продължи поне толкова, колкото и неговото колебание преди малко. От следващите думи на скрития говорител той остана с впечатлението, че този озадачаващ въпрос бе разрешен, най-малкото засега.

— Казват, че можеш да палиш огън. Покажи.

Крюгер, който не можа да разбере абсолютно нищо за невидимата личност, задаваща въпросите, се подчини. Не бе никак трудно, тъй като дървата бяха сухи, а светлината на Арин се оказа напълно достатъчна за малката батерийка. Пращенето на искрите разтревожи за миг стоящите наблизо жители на селото; според Крюгер този звук бе по-скоро подобен на пукота на арбалета на Дар. Треските пламнаха веднага и минута по-късно един малък, но достатъчно силен огън играеше весело върху камъка на няколко ярда от каменното убежище на Учителите. През това време Крюгер трябваше да отговаря на въпросите, които следваха един след друг: защо в началото му трябваха по-тънки дърва, защо бе поискал те да бъдат сухи и какъв бе източникът на искрите. Отговорите го затрудниха страшно много. Крюгер се оказа горе-долу в положението на гимназист, от когото са поискали да изнесе лекция по физика или химия на френски език, след като го е изучавал не повече от година. Ето защо му се наложи да прибегне към знаци и измислени думи, докато огънят догаряше.