Хал Клемент - Огнен цикъл

След последните думи на Дар петдесетина същества наизлязоха от входните отвори на съседните сгради. Крюгер не се изненада особено много от тази гледка, но Дар бе неимоверно стъписай, когато видя, че външно нападателите не се различаваха с нищо от него. Той бе обикалял доста много; по време на служебните си пътувания до Ледените укрепления и другаде бе срещал хора от собствената си раса, които живееха в десетки градове, пръснати по Абиормен, но никога не бе чувал да се говори за някои други, с изключение на неуловимите диваци, които обикаляха около градовете на самите Учители. Въпреки всичко фактите бяха неоспорими; хората наоколо не се различаваха с нищо от жителите на градовете, посетени досега от него. Дори ремъците, които носеха, приличаха напълно на собствените му ремъци, а арбалетите на повечето от тях сякаш бяха изработени от Мер Кра Лар в родния Куор.

Един от групата, който сигурно бе някакъв началник, заговори веднага, когато стигна до тях.

— Преди малко ти спомена една дума, която не познавам. Какво е това книга?

Крюгер не разбра въпроса; Дар никога не бе му казвал какво носи във вързопа, който пазеше така внимателно. Навярно Дар нямаше да се изненада, че неговият спътник не разбира от тези неща, защото той не бе човек, но за него бе немислимо, че един представител на собствената му раса може да не е чувал никога за книги. Животът просто не би могъл да продължи, ако не е бил записан животът преди него!

Когато дойде на себе си от удивлението, което предизвика у него този въпрос, той се опита да обясни, но навярно събеседникът му не бе в състояние да схване идеята за писаното слово. В желанието си да внесе яснота по въпроса, Дар извади от вързопа една книга и я разтвори пред него, опитвайки се да му изтълкува смисъла на знаците, но това доведе до съвсем непредвиден резултат.

— Не разбирам защо ти трябват подобни неща, кога-, то можеш да питаш Учителите за всичко, което искаш да знаеш; може би те ще ни кажат причината. Трябва да им покажем твоите книги. А сега ми ги дай.

Не им оставаше нищо друго, освен да се подчинят; един арбалет е безсилен срещу два пъти по двайсет. За миг Дар помисли да опита един яростен пробив до подслона на съседната сграда, но се отказа. Само жив би могъл да си вземе обратно книгите.

— Предпочитам аз да ги нося и да ги покажа сам на вашите Учители — предложи той.

— Няма защо да им даваш твоите книги, освен ако те самите не наредят — бе отговорът, — но те сигурно ще искат да ги видят. Аз ще отида при тях, за да им ги покажа и да ги питам какво да правим с теб.

— Но аз искам да ги видя, за да им обясня защо не съм знаел, че нарушавам техния закон.

— Не, аз ще им го кажа. След като си нарушил закона, не е важно какво си искал.

— А защо те да не видят и моя спътник? Ти вече каза, че той не е като другите хора.

— Добре, ще го заведа.

— Тогава ще трябва да отида и аз. Той почти не може да говори правилно, а аз знам някои думи от неговия език.

— Ако Учителите пожелаят да го видят и да разговарят с него и се окаже, че имат нужда от теб, те ще те повикат.

Водачът протегна ръка и Дар му подаде неохотно своя безценен вързоп.

Бе дадена заповед за тръгване и групата пое обратно по пътя, по който дойдоха дотук Дар и Крюгер. Но когато наближиха широката улица, по която двамата се бяха спуснали към морето, те не се насочиха към материка, а я пресякоха и се отправиха към единия от вулканите — този, който бе останал отляво на нашите пътници, когато наближиха града, по посока на обърнатата му към морето страна.

За първи път Дар изпита съжаление, че не бе научил повече от езика на Крюгер. Той бе решил да си вземе обратно книгите, а после при първа възможност да избяга от тези хора, ако не успееха, той трябваше да се измъкне сам, за да докладва в Ледените укрепления за това място. Трябваше да направи всичко за по-малко от двайсет години; друг изход просто не съществуваше. Нилс Крюгер щеше да му помогне, стига да позволят обстоятелствата. Но точно сега не трябваше да обсъжда нещата с него, защото останалите щяха да разберат твърде много от думите, които те бяха принудени да използват. Може би по-късно щяха да ги оставят сами; в противен случай Дар трябваше да си послужи с малкото английски думи, които бе научил. Той помисли и заговори на Крюгер, използвайки до краен предел английския си речник.

— Нилс, почни да говориш. На твоя език. Независимо за какво.

Дар просто не можеше да каже нищо по-определено; той искаше от Крюгер да говори за нещата, които виждаха по пътя, надявайки се, че ще успее да схване достатъчно ясно значението на някои нови думи, за да ги свърже с вече наученото. Крюгер не го разбра, но се сети, че Дар бе решил нещо, и се зае да му помага. И тъй като той заговори именно за това, което Дар искаше да чуе, нещата потръгнаха някак си.