Хал Клемент - Огнен цикъл

Той се оказа прав, но само отчасти. Градът наистина слизаше до морето и постепенно те забелязаха по-внушителни сгради. Но най-големите от тях не бяха разположени на брега. Те се намираха доста навътре в пристанището.

Мина известно време, преди Крюгер да схване този факт. А Дар бе още по-озадачен; той прие със задоволство очевидното доказателство за липсата на връзка между Крюгер и строителите на града, но в себе си бе напълно сигурен, че тези строители непременно са били почитатели на огъня — виждаше се както от общото разположение, така и от използваните строителни материали. Подобна хипотеза обаче бе в известно противоречие със сградите, които сега се намираха под водата и очевидно са били построени, без да се държи сметка за евентуална промяна на околната среда. Дар знаеше съвсем малко за огъня, но дори той успя да долови това несъответствие. Приближи до големия си приятел.

— Мястото трябва да е по-старо, отколкото мислех — отбеляза бавно Крюгер. — Било е необходимо много време, за да се снижи брегът или водата да се покачи достатъчно високо, за да залее сградите. Внезапната катастрофа е изключена, инак всичко щеше да бъде в развалини.

— Сега какво да правим?

— Иска ми се да минем през някоя от тези сгради. Кой знае дали няма да се намери нещо, което може да ни помогне; любопитно ми е да ги видя отвътре.

Въпреки товара на осемвековната традиция Дар също бе любопитен и затова последва без възражения Крюгер, когато момчето тръгна към близката сграда, коленичи и припълзя през единия от отворите в стената. Вътре Дар се изправи, защото таванът бе чувствително по-висок от него; той се движеше без затруднение, но Крюгер остана известно време на колене, като се оглеждаше наоколо.

Отворите във външната стена имаха това преимущество, че пропускаха много светлина, но зад тях не бе скрито почти нищо повече от онова, което бяха видели отвън. То наистина се оказа съвсем малко. През цялата дължина на сградата успоредно на улицата минаваше някакво помещение, може би коридор, широко почти петнайсет фута; в него не се виждаха никакви мебели. По вътрешната стена на тази галерия имаше врати, които приличаха по големина и форма на отворите към улицата, но бяха по-малко на брой. Крюгер се спря напосоки пред една от тях и пропълзя вътре. Дар го последва. Помещението бе също така продълговато и тясно, но по-дългата му страна бе разположена под ъгъл към улицата; вратата, през която влязоха, се намираше в единия край. Може би то бе стая, защото се оказа много по-малко от външния коридор. В другия край имаше нещо като подиум, издигнат на един фут от пода. На четири места в стаята се виждаха някакви неравномерно подредени куполообразни приспособления с височина около два фута и диаметър осемнайсет инча 4 4 Един инч е равен на 25,4 мм. Б.пр. , чиито стени бяха набраздени така, че приличаха на обърнати съдове за желе. Бяха направени от някакъв бледооцветен камък; Крюгер едва успя да помести едното от тях по пода, изтласквайки го с краката си, докато гърбът му бе опрян в стената. Предназначението им бе пълна загадка. За останалите мебели имаше някакво обяснение; в едната от стените бе вграден някакъв метален предмет с правоъгълна форма, плъзгащи се чекмеджета и огледално гладка повърхност, изработена от фино полиран обсидиан. Огледалото, ако това наистина бе неговото предназначение, бе с почти същите размери и форма като вратите.

Чекмеджетата на бюрото, скринът или каквато и да бе тази мебел в същност, бяха затворени с обикновени бравички. Горното бе празно. Второто се оказа почти пълно с метални предмети; половината от тях бяха с неизвестно предназначение, а останалите не се различаваха почти с нищо от обикновени чертожни приспособления. Имаше два пергела, линия с деления, транспортир, разделен на осемнайсет сектора с дълбоки бразди в металната повърхност, а така също и инструменти за отсичане и гравиране. Единият от тях приличаше на двуостър скалпел; дръжката му бе дълга около три инча и Крюгер предложи на Дар да го вземе, защото летецът бе започнал да реже месото си с ножа на Крюгер веднага, след като откри предимствата на металното острие. Дръжката на скалпела не отговаряше напълно на ръката му, но все пак бе по-добре, отколкото дръжката на ножа.

При допълнителния оглед на стаята бе открита малка тръба, която излизаше от едната стена; в края й се виждаше нещо като дюза на горелка. Крюгер стигна до извода, че това бе газово осветление, а оттам и до заключението, че строителите на града са имали очи.