Хал Клемент - Огнен цикъл

Те продължаваха напред, а през това време, макар и едва забележимо, обиколката на Тиър над линията на хоризонта намаля от осем дни, колкото бе при калните ями, на седем, а после и на шест дни. В същото време се променяше и наклонът на всекидневната обиколка на Арин. При полето от лава синята звезда се намираше по-високо на юг, отколкото на север, а сега височината й бе почти равномерна по целия хоризонт. Точно тази промяна привлече вниманието на Крюгер върху факта, че те навярно се намираха много близо до северния полюс на Абиормен. От една страна, той бе доволен, макар че почувства и известно безпокойство. Ако все пак се намираха почти на полюса, къде бе тази ледена шапка? Или защо не бе на полюса, а Дар продължаваше да настоява, че тя се намира отвъд океана, към който вървяха? Крюгер бе убеден, че всеки човек с нужната подготовка ще може да отговори на неговите въпроси за няколко мига, но един шестнайсетгодишен курсант, който едва след време щеше да стане командир на космически кораб, просто не притежаваше необходимите познания.

Във всеки случай той не бе съвсем сигурен, че ледената шапка го интересува; навярно хората на Дар се бяха приземили близо до нея и той я използваше като ориентир. Момчето не бе напълно сигурно как ще постъпи, когато отидат при този кораб, но то не се усъмни нито за миг в правилността на своите действия.

По време на продължителното пътуване нарастваше както бързината, така и взаимното разбиране при техните разговори. Езикът, с който си служеха, бе същинска каша от родните им езици, но повечето думи бяха от езика на Дар. Крюгер умишлено постъпи така, защото искаше да разговаря без преводач с хората от расата на Дар, когато стигнат при тях. Преди да доближат брега, те разговаряха доста свободно, макар че често прибягваха до повторенията и езика на знаците; въпреки всичко обаче основното недоразумение между тях не бе изчезнало и сякаш непрекъснато се задълбочаваше. Сега опасността идваше от това, че недоразуменията оставаха често незабелязани; всеки от двамата си мислеше, че в дадения случай се е изразил ясно и е бил разбран правилно, докато в действителност възприетата мисъл бе много по-различна от оригиналното послание. Пример за това бе техният разговор за възможността да бъдат спасени от някой от хората на Дар.

— Ти казваш, че много от вашите хора пътуват с планери също като теб, когато падна — припомни Крюгер. — Стигнем ли на онова място на брега, където минава обичайният ви път, защо да не запалим сигнален огън, който ще привлече тяхното внимание? Ще си спестим толкова много път.

— Страхувам се, че дори да запалим голям огън и те да го забележат, това няма да помогне особено много.

— Нима те няма да слязат и да ни спасят?

— Да… В същност така е. Но как да ти кажа, струва ми се, че не искам да стигнем до Укрепленията толкова скоро.

Ако в този случай Крюгер бе продължил разговора още малко, може би нещата щяха да се изяснят, но той бе чувал вече Дар да говори за тези Укрепления и бе останал с впечатлението, че когато нарича заледения район с това наименование, малкият летец влага в него някакъв религиозен смисъл, който не е склонен да обсъжда. Може би полетите бяха предварително разпределени така, че Дар трябваше да бъде на дадено място само в точно определено време. Дори преживяната от него злополука бе предвидена в програмата. Подобна идея бе доста пресилена, разбира се, но тя се покриваше с голяма част от нещата, които бе казал Дар Ланг Ан, а Крюгер не искаше да засегне своя малък спътник. Ето защо разговорът тръгна в друга посока; Дар предположи, че е обяснил какво може да се случи, ако по някакво нещастно стечение на обстоятелствата някой от неговите приятели реши да огледа отблизо споменатия огън и намери Дар Ланг Ан около него.

— Какво ще правиш, когато стигнем при леда? — бе следващият въпрос на Крюгер. Той предположи, че ако бе навлязъл в опасна зона, Дар просто може да изпусне нещата, за които не желае да разговаря.

— Трябва да мине някоя и друга година — отговори Дар спокойно. — Двайсет и две, ако си спомням точно датата. Предполагам, че ако има някой свободен планер, ще продължа обичайната си работа. Ако няма, ще правя това, което ми наредят Учителите.

Крюгер бе вече схванал, че думата «година» се отнася за един цикъл на червеното слънце; следователно времето, споменато от Дар, бе приблизително равно на тринайсет месеца. Но преди да зададе следващия си въпрос, местният жител го изпревари.