Хал Клемент - Огнен цикъл

Дъждовете престанаха в обичайното време след появата на Тиър от юг и температурата започна да се покачва отново. След всеки от причудливите лупинги на червената звезда в небето Крюгер се питаше дали ще издържи на следващия. Преди месеци се бе убедил, че не може, поне в средните ширини, където бе по това време. Там лупингите ставаха изцяло над хоризонта — Тиър не залезе нито един път. Големината му се променяше в твърде широки граници; просто на Крюгер се бе паднал лошият шанс да бъде по тези места, защото диаметърът на Тиър, а заедно с него и температурата на тази планета-потилня нарастваше максимално тогава, когато светилото се намираше почти в най-отдалечената северна точка от своята чудновата траектория. Фактически причината за лошия шанс на Крюгер идваше от това, че го бяха изоставили там, където Тиър се премяташе изцяло в южната половина от небесния свод и единствената му възможност да го вижда поне отчасти под линията на хоризонта бе да върви на север. Оставаше открит, разбира се, въпросът дали щеше да стигне достатъчно далече на север; представата му за този свят се определяше единствено от онова, което бе запомнил от последната орбита, преди да кацнат с кораба. А то бе малко. Все пак тогава нямаше друг избор освен да рискува.

Той не се бе отдалечил достатъчно на север, за да се намира изцяло извън обсега на червеното слънце, но поне му се струваше, че ще успее. Сега то оставаше над хоризонта в продължение на осем дни от осемнайсетдневния си период, ако Крюгер можеше да вярва все още на своя часовник. И той би се чувствал достатъчно доволен, ако въпросът за слънцето Алциона, което Дар наричаше Арин, не занимаваше все по-настойчиво съзнанието му. Наистина бе твърде приятно, когато червеното джудже се превръщаше от постоянна в периодична напаст, но постепенно всички преимущества от този факт изчезваха, защото в същото време синият гигант променяше поведението си в противоположна посока. Без да изпуска нито за миг тази подробност от мисълта си, Крюгер правеше всичко възможно, за да въведе някои понятия в общия им език като например «температура», така че да съумее да разбере от своя спътник дали на планетата има място, приемливо за едно човешко същество.

Макар и много бавно, но кошмарът в езика на Дар намаляваше. Така в съзнанието на Крюгер постепенно се очертаваше картината на целта пред тях.

Очевидно и Дар се нуждаеше от по-хладно място. Крюгер отбеляза това с неприкрито задоволство. Може би в самата идея на Дар за «хладно» бе скрита клопка, но той изглеждаше твърде склонен да използва прилагателни, чиято същност бе противоположна на средата, в която се намираха в момента, а това бе окуражителен знак. Друг подобен знак бяха и настойчивите опити на летеца от планера да опише нещо, което по всяка вероятност бе лед.

Отначало Крюгер прие тази теория с пълно недоверие и не преставаше да досажда на своя спътник с молби за по-подробно описание. Но тъй като Дар продължи да използва едни и същи думи, в края на краищата неговият слушател прие, че навярно тяхната цел бе космическият кораб, с който Дар бе дошъл на Абиормен. Защото там сигурно имаше лед, най-малкото изкуствен.

Стана дума и за океана, който лежеше на пътя им; Крюгер бе вече подразбрал за неговото съществуване. Момчето не знаеше дали това бе истински океан, а не голямо езеро и затова попита бе ли възможно да го заобиколят. В своя отговор Дар подчерта така енергично пълната невъзможност, че очевидно думата «океан» бе най-подходяща.

Едва сега Крюгер се сети за карта. Макар и да бе съвсем слаб художник, той бе сигурен, че ще успее да на-чертае достатъчно точен план на техния път от полето от лава дотук, така че Дар да разбере неговия замисъл; по този начин думата «карта» щеше да влезе в общия им речник, а Дар Ланг Ан можеше да продължи по-нататък по нея.

Наложи се да спрат, за да я начертаят; опитът доведе до наистина неочакван успех. Дар не само схвана смисъла на думата и на това, което бе поискано от него, но се оказа великолепен картограф — в същност естествен резултат от годините, прекарани във въздуха, още повече че в неговите представи картата бе аерофотоснимка. Той направи много скици на целия път, който трябваше да изминат; познанията му за планетата като цяло бяха огромни.

Пътят им чак до морето бе все на север. Впрочем това не бе най-краткият път до брега, но по него те щяха да стигнат до място, от което една верига от острови водеше до друг континент. Оттатък океана трябваше да се върнат по брега вляво. Крюгер предположи, че посоката ще бъде западна, но в действителност се оказа източна; в същност той се намираше много по-близо до северния полюс, отколкото можеше да си представи, и щеше да мине покрай него, преди да стигнат до брега. Дар не отбеляза тази подробност на картата. После трябваше да продължат доста дълго покрай брега, преди да навлязат в материка. Скоро след това тяхното пътешествие очевидно щеше да приключи. Дар посочи едно голямо пространство, каза «лед!» и се отпусна доволен, като човек, който е свършил важна работа. Крюгер не бе толкова доволен. Той посочи току-що очертаното място.