Хал Клемент - Огнен цикъл

Учителите не ги попитаха пито веднъж дали спазват наложеното им условие, но един ден и двамата се уплашиха здравата по време на поредния разговор.

— Дар — запита говорещият, — от какво са направени токите, които носиш?

Видимо въпросът не обезпокои летеца, но Крюгер внезапно съобрази какво може да се крие зад него и побърза да отговори:

— Той ги носеше още преди да дойдем тук; не са от града.

— Вярно е — бе отговорът, — но ние се интересуваме от друго. Е, Дар?

— От желязо — каза истината летецът.

— Така мислехме и ние. Бъди така добър и ни обясни как е възможно да ги притежава човек, комуто е строго забранено да има нещо общо с огъня, а и живее с хора, за които е в сила същият закон?

— Мога да кажа, но не и да обясня — отговори точно Дар. — Намерих ги. Имаше много такива неща около града и в самия град, където живяхме най-напред. Взехме толкова, колкото искахме, защото нямаше закон, който да ни забранява това. Не знаех, че желязото има нещо общо с огъня — завърши той, като погледна с безпокойство токите.

На това място разговорът прекъсна или по-точно бе прекъснат внезапно. Един от гейзерите, разположен на трийсетина ярда от мястото, където бяха седнали пленниците, избра точно този момент, за да освободи в огромни количества вряща вода част от своята енергия. Дар и Крюгер не останаха да се сбогуват; отдалечиха се бързо от неспокойното място, доколкото позволяваха облаците пара, разбира се.

На два пъти Крюгер се спъна по скалния терен и кипящата вода едва не го заля, докато се изправяше. Струваше им се, че бяха изминали часове, а в същност всичко трая по-малко от минута; на края излязоха от обсега на опасността, овладени единствено от инстинкта за самосъхранение.

Двамата спряха веднага, щом се убедиха, че не ги грози нищо; мислеха за едно и също нещо, но това не бе въпросът за собствената им безопасност. В продължение на цял час те чакаха и наблюдаваха; парата се бе разпръснала отдавна и те се надяваха да зърнат Учителите, които навярно бяха напуснали опасното място подобно на своите пленници. Но през цялото време не помръдна съвършено нищо и когато откритото пространство изсветля напълно, те видяха, че каменният свод стои все така на мястото си; нищо не говореше, че някой се бе движил в близост до него. Върнаха се и обиколиха отвсякъде вира — именно сега бе моментът да зърнат някакъв вход, но не откриха нищо.

Двамата бяха много озадачени, когато разговорът продължи след обичайния промеждутък така, сякаш нищо не се бе случило. Крюгер искаше да събере достатъчно смелост, за да попита Учителите как се бяха измъкнали, но така и не успя да го направи.

Той бе разказал вече немалко за хората от своята раса. Същото бе направил и Дар. Лекотата, с която Крюгер започваше да говори, сега нарастваше много по-бързо, отколкото за същото време, прекарано само с Дар.

Редом с това Дар бе осъзнал основната си грешка по отношение на Крюгер, макар че представите му по астрономия бяха наистина твърде бегли. Но нищо не бе в състояние да убеди момчето от Земята, че Дар и обитателите на селото бяха местни жители на планетата; Учителите неизменно отбягваха да отговарят ясно на подобни въпроси и сякаш нищо не можеш е да опровергае първоначалната му идея, че и те бяха корабокрушенци като самия него, или поне Крюгер не виждаше доказателства в полза на противното.

Престоят им в селото не се състоеше единствено от разходки и разговори. На няколко пъти в живота им настъпиха наистина вълнуващи моменти. Един път Крюгер падна в прикрита яма, която по всяка вероятност бе капан за животни; единствено фактът, че тя навярно бе предназначена за по-едър дивеч, го спаси от заострения кол на дъното. Друг път, когато излизаха от някаква сграда в края на града, която бе разположена доста високо на склона на единия от вулканите, насмалко не ги затрупа лавина от вулканична пепел, освободена по всяка вероятност от скорошния дъжд. Едва успяха да се скрият, а после им се наложи да си пробиват с мъка път през цялата сграда до другата й страна, защото изходните врати откъм горната част на ската бяха затрупани напълно.

Няколко пъти Дар поиска обратно своите книги — времето му наистина изтичаше. Но интересът на Учителите към неговите томове очевидно не бе изчезнал, защото те не определяха срок, в който би могло да се очаква, че това ще стане.

Няколко пъти, когато оставаше насаме с Дар, Крюгер му предлагаше повече или по-малко убедително някой ден да не се върнат в селото, да стигнат до Ледените укрепления и да дойдат обратно с толкова подкрепления, колкото щяха да бъдат необходими на Дар, за да получи своята собственост, но летецът не се съгласяваше да тръгнат. Само една наистина сложна комбинация от обстоятелства го накара да вземе друго решение.