Хал Клемент - Огнен цикъл

Те видяха наклонен тунел, който се спускаше надолу от единствения етаж на постройката; размерите му позволяваха на Дар да се движи напълно изправен. Освен това наклонът му се оказа значително по-малък, а подът бе покрит с някакъв материал, в който ноктите на малкия местен жител намериха опора. Слабо наклоненият път водеше към шахтата и след като забелязаха и това, двамата заслизаха по него без повече суетене.

Светлината не бе силна, но все пак достатъчна, за да се виждат всички разклонения в тунела. Впрочем отначало нямаше разклонения, но след малко от двете страни започнаха да се появяват някакви отвори. Ехото подсказваше, че те водеха в празни помещения, но сега бе прекалено тъмно, за да се види нещо. След малко пред тях се появи бледа светлинка.

Но те не успяха да насочат цялото си внимание натам, защото друго важно събитие им попречи. Почти в същия миг, когато Дар забеляза светлинката, зад тях се разнесе силно свистене и те веднага почувствуваха топлина. Двамата отскочиха едновременно напред; съсъкът и топлината изчезнаха моментално. Слабото течение от сградата, останала над тях, пренесе облак водна пара, който продължи към края на тунела.

— Какъв беше пък този дявол? — запита Крюгер.

— Може би друг гейзер, а? — отговори с полувъпрос Дар.

— Беше страшно кратко — каза Крюгер и се отправи внимателно към източника на смущението, готов да отскочи към шахтата веднага, щом се наложи.

Всичко се повтори отново. А след няколко минути стана съвсем ясно, че струите гореща пара, които фучаха наоколо, се появяваха в същия миг, когато някой от тях минеше или застанеше в коридора на разстояние около десет ярда от нещо като дюзи, които ги изхвърляха.

— Това е наистина интересно — отбеляза Крюгер. — Мисля, че трябва да сме благодарни, задето задействаха тази машинария само за да ни предупредят. Със същия успех са могли да поставят пусковия механизъм непосредствено до проклетите тръби.

— Може би целта им е била да държат вътре онези, които вече са попаднали тук, без да ги е грижа дали нещо или някой идва отвън — бе приносът на Дар. — Интересува ме какво ли може да има на другия край на тунела. В теб ли е ножът ти, Нилс?

— Да. Тръгвам след теб, Робин Худ!

Запънал насочения напред арбалет, малкият жител на Абиормен заслиза бавно по наклона към блестящата светлинка. И двамата си помислиха, че съсъкът преди малко ги бе лишил напълно от възможността да изненадат някого пред себе си, но никой от тях не го каза гласно.

Безпокойството им се оказа напразно. Резултатът не оправда очакванията им и след като търсиха повече от час по дъното на кратера, трябваше да признаят, че наоколо нямаше нито едно животно, по-голямо от катерица. От една страна това беше облекчение, но загадката на онези чудатости в тунела ставаше още по-голяма. Те обсъждаха последната подробност, докато почиваха край изкуственото езеро и се хранеха с месото, повалено от арбалета на Дар.

— Струва ми се, че е напълно естествено тук да няма никакво живо същество, след като градът бе пуст, но не мислиш ли, че трябваше да намерим поне някакви скелети? — запита Крюгер.

Дар драсна с нокът по глинестата почва.

— Не зная какво да ти кажа. Дори костите, от които е смъкнато цялото месо, не траят твърде дълго, а ако е останало, то те се разпадат почти веднага. Разбирам, че си очаквал да намериш някакви следи от обитателите на онези дупки по дължината на стената, които видяхме отгоре.

Бяха огледали всички отвори, търсейки както следи от обитателите на шахтата, така и изход от нея, но се оказа, че това бяха някакви малки бетонни пещери.

Крюгер бе склонен да останат, за да обсъдят възможното предназначение на кратера по времето, когато градът е бил населен, но Дар предложи нещо по-практично.

— За нас не е особено важно дали в шахтата са държали лоши хора, или опасни животни — каза той. — Бедата е там, че както изглежда тя може да задържи и нас двамата. Няма да умрем от глад, разбира се, защото тук има и храна, и вода. Но на мен ми остава да живея още съвсем малко, така че не искам да оставам далече от моите книги. Не е ли по-добре, ако помислим как да се измъкнем оттук?

— Изглежда имаш право — съгласи се Крюгер. — И все пак, ако можехме да разберем какво е имало тук, навярно щяхме да се справим по-лесно, защото ако това е било клетка за лъвове и ние го знаехме, поне щяхме да сме сигурни, че онези прегради са предназначени за тях. А сега…