Хал Клемент - Огнен цикъл

На края съществото в каменното убежище задоволи любопитството си към огъня — или може би по-точно разбра онова, което можеше да му каже Крюгер — и продължи с въпроси, които навярно го интересуваха повече:

— Къде обикаля твоят свят: около Тиър, или около Арин?

Дар не разбра нищо, но за Крюгер всичко бе прекалено ясно. Той бе буквално втрещен, както би се почувствувало всяко човешко същество, което внезапно вижда как любимите му теории стават уязвими.

— Гледай го ти! — измърмори той приглушено, без да знае как да отговори веднага.

— Какво значи това?

Крюгер просто бе забравил, че прекалено острият слух е нещо обичайно в този свят.

— Израз на изненада на моя език — отвърна той колебливо. — Струва ми се, че не разбрах вашия въпрос.

— А аз мисля, че го разбра.

Макар и да не бяха произнесени от човек, тези думи напомниха на Крюгер за тона на някой строг учител, застанал срещу него; той реши, че е по-добре да продължи с началната откровеност.

— Не, аз не идвам от Арин; не зная дали около нея има планети, но около Тиър няма други.

Събеседникът му възприе новата дума без въпроси; навярно бе схванал значението й от контекста.

— Моят свят обикаля около слънце, което е много по-слабо от Арин, но е много по-ярко от Тиър; не мога да кажа на вашия език какво е разстоянието от тази система до него.

— Значи има и други слънца, така ли?

— Да.

— Защо дойдохте тук?

— Ние изследваме… Изучаваме други светове и техните слънца.

— Защо си сам?

Крюгер разказа подробно за премеждието: как скафандърът му бе останал в калната яма, как неговите другари го бяха изоставили, приемайки за напълно естествена гибелта му, и как се бе спасил случайно благодарение на корена на дървото.

— Кога ще се върнат твоите хора?

— Въобще не ги очаквам. Те нямат причини да вярват, че този свят е населен, защото никой от тях не е видял градовете, в които живеят хората на Дар, а вашето село просто не е било забелязано. Още повече че корабът е разузнавателен, полетът му ще продължи доста ваши години и данните за тази система ще бъдат проучени едва след като той се върне у дома. Дори тогава връщането им е малко вероятно, защото имат достатъчно много работа и по-наблизо от вас.

— Тогава ти си мъртъв за твоите хора.

— Да, аз също мисля така.

— А знаеш ли как се движат вашите кораби?

Крюгер се замисли как до отговори на подобен въпрос, но си спомни, че се бе представил за щурман-курсант.

— Да, познавам техниката и движещата сила.

— Тогава защо не си опитал да си направиш кораб и да се върнеш в твоя свят.

— Знанието и възможностите са различни неща. Например аз зная как се е появил този свят, но не мога да го направя.

— Защо си заедно с този, когото наричаш Дар?

— Срещнах го. На двама е по-лесно, отколкото на един. Освен това бях решил да намеря тук някое място, което е по-хладно и поносимо за едно човешко същество, а той спомена, че отивал към някаква ледена шапка. Това ми бе достатъчно.

— А какво ще правиш, ако на тази ледена шапка намериш и други като него?

— Сигурно ще се постарая да се разбера с тях. Така или иначе, те ще бъдат единствените хора около мен и затова ще се отнасям с тях така, сякаш съм си у дома, стига те да ми дадат възможност, разбира се.

След този отговор настъпи мълчание; може би невидимите Учители го обсъждаха или пък разискваха нещо друго. После въпросите се подновиха, този път към Дар.

Той отговори, че бил летец и обикновено се движел между град Куор и Ледените укрепления. Попитаха го за разположението на града и поискаха пълни подробности. Двамата с Крюгер не можаха да разберат дали Учителите наистина не знаеха, или просто бяха решили да изпитат честността на Дар.

Никой дори не намекна, че Дар не бе жител на тази планета; въпросите продължаваха, а Крюгер изпадаше във все по-голямо недоумение. Мина известно време, преди да му хрумне мисълта, че след като Дар и тези хора бяха от един и същ вид, очевидно и те бяха дошли от друг свят. Засега бе загадка защо те живееха почти като диваци, макар че нищо не изключваше възможността да са останали тук след катастрофата на техния кораб. Навярно именно това обясняваше въпроса към Крюгер дали би могъл да си построи космически кораб. Всъщност то бе достатъчно, за да си обясни всичко освен факта, че Учителите оставаха скрити.

— Какви са тези «книги», които носиш, и защо се безпокоиш така много за тях.

Зададеният въпрос върна отлетялото внимание на Крюгер към действителността. Самият той бе имал желанието да го постави на своя приятел.