Робин Кук - Маркер

За разлика от Лори Джак никога не бе харесвал тези четвъртъчни конференции. И макар да отричаше, че е преднамерено, винаги идваше късно, за раздразнение на Калвин.

Вратата към кабинета на Бингъм се отвори и масивното туловище на Калвин изплува. Той стискаше папка, която сложи на катедрата и побърза да отвори. Тъмните му очи обходиха помещението, за миг срещайки погледа на Лори, преди да се отместят. Очевидно си отбелязваше присъстващите.

— Добре — изгърмя той, когато никой не му обърна внимание. Благодарение на микрофона гласът му се отрази в залата като литавра. — Да започваме.

Той се наведе да подреди листовете. Патолозите бързо прекъснаха разговорите и заеха празните редици. Калвин започна срещата по начина, по който го правеше Бингъм, когато беше на линия. Първо представи резюме на статистиката от изминалата седмица.

Когато гласът му забръмча равномерно, мислите на Лори се зареяха. Макар по принцип да съумяваше да отдели професионалните проблеми от личните си тревоги, в момента това й бе невъзможно. Проблемът беше, че нямаше представа какво трябва да прави, ако страховете й се сбъднеха.

Вратата към коридора от лявата й страна се отвори рязко и Джак влезе. Калвин спря презентацията си и го погледна саркастично:

— Радвам се, че ни удостоихте с присъствието си, д-р Степълтън.

— Не бих го пропуснал за нищо на света — отвърна Джак и намигна на Лори, след което вдигна въпросително вежди. Беше седнала на стола, на който той винаги сядаше. Той я стисна за рамото, преди да мине на предната редица и да заеме седалката точно пред нея. Главата му напълно закриваше изгледа към Калвин, което правеше още по-трудно съсредоточаването й.

След статистиката Калвин премина към обичайното обсъждане на административните проблеми, които обикновено опираха до финансирането на по-отдалечените градски части. Вместо да слуша, Лори гледаше Джак. Въпреки, че току-що беше седнал, главата му издайнически клюмна, което показваше, че е задрямал. Ако Калвин забележеше, щеше да вдигне скандал пред всички.

Но той или не бе забелязал, или игнорира проявеното неуважение, защото завърши с бележките си без да направи сцена и представи шефа на бруклинския офис, д-р Джим Бенет.

Когато Дик Катценбърг от Куинс застана зад микрофона и започна да говори, Лори си спомни за кокаиновия заговор преди дванайсет години. Беше четвъртъчна конференция и тя нямаше представа, че ще се обсъждат нейните случаи със свръхдоза последвалата дискусия се бе оказала от голяма полза благодарение на Дик Запита се защо идеята да подложи на такова обсъждане случаите от „Манхатън Дженерал“ не й бе хрумнала досега. Помисли си, че може да повдигне въпроса, но след това промени мнението си. Беше прекалено стресирана за да говори пред всички. От друга страна сега Калвин явно беше в достатъчно добро настроение.

След края на презентацията на Маргарет Хауптман Калвин се изправи на подиума и попита дали някой не иска да се изкаже по друг въпрос. Предложението беше проформа и рядко някой се възползваше от него, тъй като всички бързаха да си тръгнат. След миг на болезнена нерешителност, Лори вдигна ръка Калвин я забеляза веднага и вече нямаше връщане назад. Джак се извъртя на седалката си с раздразнение.

Тя се насочи вдървено към подиума. Усети надигащия се в нея адреналин — говоренето пред група винаги я плашеше. Нагласи микрофона и се изруга наум, че сама се бе поставила в такова положение. Сякаш стресът не й стигаше!

Погледна към Калвин и можеше да се закълне, че очите му гневно се присвиха. Усети, че той знае какво предстои и че не го одобрява. Тя се обърна към Джак и в мига, в който очите им се срещнаха той вдигна пръст и го насочи към главата си в красноречив жест.

Почувства се още по-несигурна. Като се опитваше да не среща очите както на Калвин, така и на Джак, тя си пое дъх и започна да описва внезапните смъртни случаи, върху които бе работила в последно време. За шест седмици случаите се бяха увеличили на шест, и си приличаха като две капки вода: умираха млади, здрави хора в рамките на двадесет и четири часа след претърпяна рутинна операция. Обясни, че не е имало никаква патология и микроскопски-те анализи са отрицателни. Накрая обобщи, че макар токсикологичните изследвания да не показват наличие на някакви предизвикващи аритмия агенти, може да се допусне, че начинът на смърт не е естествен, нито пък се дължи на случайно стечение на обстоятелствата.